Хавайска жега
- Автор: Кларксон Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Хавайска жега». Краткое содержание книги:
Барманът се залови за работа, без да пророни дума. Нестор и Филип седнаха на високите столчета до Лийлани.
— Какво води една красива жена като теб в Кахоа?
— Малко почивка от постоянната ми работа. Промяна на обстановката.
— Харесва ли ти тук?
— Засега, да. Някои неща ме изнервят, но инак е добре.
— Кои?
— Ами, онова сбиване предишната нощ.
— Беше ли там?
— Не. Казаха ми на другия ден. А ти беше ли?
— Не. Не и в първия петък от месеца. Не и аз. Това е работа на Сам Кий и неговите момчета.
— Той дойде в ресторанта, където работя. Уплаши ме до смърт.
— Ще му го кажа… Няма, само се пошегувах.
Аборигенът се изсмя и Нестор го сръга в ребрата.
— Дръж се прилично, Филип.
— Добре.
— Градчето е хубаво, ако внимаваш, нали, Джанет?
— Предполагам.
— Не мисля, че някой е пострадал, откакто съм тук.
— А откога си тук? — попита Лийлани.
— От пет години — отговори Нестор.
— Ами онзи тип, когото намериха в тропическата гора? — попита Филип. — Беше нещо жестоко.
— Кой, Съншайн ли?
— Да.
— Един дявол знае какво се случи с него.
Лийлани се намръщи, като чу името на Били, произнесено толкова небрежно. В онзи миг той й се видя толкова далечен и обиден, че би се разплакала, ако беше сама. Без да мисли, тя изтърси:
— Познавахте ли го?
— Кой? Онзи, когото намериха изяден ли?
— Всички го познаваха — каза Джанет. — Той живееше тук отдавна.
— Разстроиха ли се хората от случилото се с него? Имаше ли много приятели? — попита Лийлани.
Нестор сви рамене. Джанет млъкна. Филип отпи от рома и рече:
— Най-добрият му приятел беше Лайман.
— Лайман?
— Да, все се мотаеха заедно. Лайман живее близо до Опикихау. Някъде там.
Лийлани искаше да зададе още въпроси, но се въздържа. За щастие Нестор попита:
— Кой беше Лайман?
— Онзи, белият. Знаеш го. От континента.
— Лайман?
— Да. Хайде, познаваш го. От време на време работи в магазина за здравословни храни. Един мършав. Или в гаража в покрайнините на града. До гимназията. Понякога идва да работи на едно от тези две места.
— Аха, оня, мършавият? Той е наркоман, човече.
— Да, да — каза Филип и кимна. — Пушеше много трева. Също като онзи тип Съншайн.
— Изглежда тук повечето го правят — рече Лийлани.
— А ти? — попита Нестор.
— От време на време. Не мога да си го позволя.
— И аз. Тук вече не е така, както беше преди.
— Какво работите, момчета?
Нестор се изкикоти и махна с ръка.
— Захарна тръстика, сладурче.
— Да — каза Джанет, — което означава, че всъщност не работят, защото производството на захар непрекъснато намалява, откакто съм тук. И последното поле е готово да приключи.
— Нищо не мога да направя — рече Нестор.
Лийлани реши да последва съвета на Девлин. Слушай деветдесет и девет процента и питай един процент. Засега това даваше резултат.
Четиримата говориха за градчето, докато тя и Джанет изпиха бирите си. После Лийлани заяви, че иска да се прибира. Джанет направи същото. Нестор и Филип започнаха да ги увещават да останат. Лийлани се приготви да откаже учтиво, когато влезе една русокоса жена. Тя седна до Нестор и Филип и каза:
— Хайде, Филип, почерпи едно питие!
Той се изсмя и отговори:
— Добре, Аманда, но само едно.
По говора и сълзящите очи Лийлани разбра, че жената вече е пияна, но това изглежда не притесняваше никого.
Аманда не изчака Филип да й поръча нещо за пиене и викна на бармана.
— Джоуи! Ром и джинджифилов сок.
Момчетата започнаха да разговарят с нея, а Джанет и Лийлани излязоха. Лийлани чу Аманда да пита с дрезгав пиянски глас:
— Коя е онази шибана полинезийска принцеса с Джанет? Объркала ли се е нещо, че е дошла тук?
Лийлани отново се пренесе в действителността на Кахоа, където очевидно не й беше мястото.
27.
Първото, което Девлин направи, когато влезе в безопасната къща, беше да даде на Тули празния пълнител на зиг зауера. После взе телефонната слушалка и се обади в „Пасифик Рим“. Веднага щом чу гласа на дежурния, той започна да говори.
— Обажда се Девлин. Съобщение за госпожа Банкс. Трябват ми две използвани коли. Докарайте ги утре в сигурната къща. Единият шофьор ще трябва да върне в Хило пикапа, който караме сега. Второ, ако е възможно, искам да знам точното местонахождение на ранчото на Кий не по-късно от утре по обед. Има ли съобщения за мен?