Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)». Краткое содержание книги:
— Трябва да ти съобщя нещо неприятно, Одисей — тръсна глава той. — Дойде време да сложим край на достъпа ти до секретна информация от всякакъв вид! — наблюдаваше лицето на Героя за евентуална реакция, в паметта му обаче се появи едно друго лице — лицето на Наташа Маякова в момента, в който й съобщи, че пътува за „Любянка“. „Жалко, че не мога да откарам там и тоя тип“, въздъхна в себе си. Но подобно нещо беше напълно немислимо — то би означавало бунт на всички космонавти, които се обучават в Звездното градче. Прибавен към всички останали прояви на неподчинение, разтърсващи Съветския съюз — стачки, саботажи, националистически вълнения, — подобен бунт би заплашил самата Москва, най-здравата крепост на руската хегемония.
Следователно към Героя трябва да се подхожда меко — най-подходящата роля на Марс Волков.
— Признавам, че през цялото време проявяваш страхотна съобразителност — рече той. — Но и моята си я биваше… В крайна сметка успях да открия източника на твоята незаконна информация.
— И възнамеряваш да ме изолираш, така ли?
„Дяволите да го вземат тоя тип, въздъхна Волков. Нищо не мога да прочета в проклетите му очи!“
— Само временно — каза на глас той. — Мисля, че това е минимално наказание за незаконната ти дейност. Мога да те уверя, че ако строго се придържам към текстовете на закона, би трябвало да ти предявя обвинение в шпионаж! — главата му мрачно се поклати: — Достъп до информацията на КГБ могат да имат само оторизирани личности вътре в самата организация!
— Да разбирам ли, че това изключва членовете на правителството? — попита Героя.
— Няма да обсъждаме тънкостите на съветската вътрешна политика! — повиши тон Марс, после срещна очите на Героя и веднага съжали за гневното си избухване. Беше позволил да го подведат.
— Очевидно съветската вътрешна политика се разминава изцяло с политиката на КГБ — установи с равен глас Героя.
— Само когато това е за доброто на държавата — отвърна Марс. Нова грешка.
— Концлагерите също съществуват за доброто на държавата, нали?
Марс втренчи гневен поглед в безизразното металносиво непроницаемо лице. „Добре, ядно въздъхна той. След като го искаш, ще си го получиш!“
— Държим Наташа Маякова, твоята куриерка! — обяви той.
— „Държим“ вероятно означава, че вече сте я подложили на интензивен разпит…
— Знаем и кой е източникът й на информация — мрачно продължи Марс. — Казва се Валери Денисович Бондасенко. За твое съжаление този източник също ще пресъхне…
— Значи такава била работата, а?
— Да.
— Край на постановките, вече не си добрият чичко, който иска да ме разтовари от преживяните кошмари и да изсмуче всичко, което може…
— Ситуацията се промени поради предателството на Бондасенко — отсече Марс. — Ясно е, че вече…
Изведнъж замълча, смаян и объркан от изражението на Героя. Очите му се бяха извърнали с бялото нагоре, а главата клюмна на рамото му.
Същевременно нещо лепкаво се докосна до глезена му. Изпаднал в паника, Марс рязко ритна, водата наоколо закипя. Помисли, че е Арбат, но в същия момент видя делфина в другия край на басейна.
Извърна се с ужас обратно и срещна погледа на Героя, който очевидно беше започнал да възвръща нормалното си състояние.
— Какво ти стана? — дрезгаво попита Марс.
Героя отвори уста да отговори, но от нея излетяха странни, неразбираеми звуци.
„Наистина се превръща в нещо друго, помисли Марс и косъмчетата на врата му отново настръхнаха. Но в какво?!“
— Одисей, разбираш ли ме? — попита той.
Героя не отговори и Марс повика Лара. Тя доплува до него и очаквателно го погледна.
— Преди малко му зададох въпрос, а той ми отговори на някакъв непознат език — поясни Марс. — Правил ли е това с теб или Татяна?
— Не — отвърна Лара и спря любопитен поглед върху лицето на Героя. — Наистина ми изглежда по-различен…
— Различен? — прошепна Марс и ледена ръка сграбчи гърлото му. — В какъв смисъл различен?
— Очите му — отвърна Лара и понечи да се приближи до Героя, но Марс я придърпа обратно.
— Какво му е на очите?
Страхът го правеше груб и малко нетърпелив.
— Мога да виждам през тях…
— Невъзможно! — отсече Марс. — Само преди секунда бяха непрозрачни като сачмени лагери! — въпреки това втренчи поглед в очите на Героя. Нима наистина се бяха променили? Не можеше да определи това, слабата светлина му пречеше. Трябваше да го доближи още малко, но това му се струваше изключено.