Рекет
- Автор: Хайтауър Лин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекет». Краткое содержание книги:
Тя обърна очи към Грубер, който беше дежурен на телефони.
— Хей, приятелю!
— Аз — приятел?
— Да. Трябва да отида отсреща, за да докарам Кинкъл. Сам трябваше да ме придружи, но не мога да го открия. Искаш ли да се поразтъпчеш малко?
— Знаеш ли, че имаш листа в косата?
Сонора прокара пръсти през косата си:
— Това е люцерна, Грубер.
— Каква е разликата?
— Около пет долара на бала.
— Изобщо нямам намерение да те питам защо имаш люцерна в косата си, Сонора. И не мога да дойда с теб. Сержант Робърт Пърсел е в зала номер две заедно с жена си и един офицер.
Сонора го погледна с любопитство:
— Пърсел е тук? Мога ли да присъствам на разпита?
— Без да се заяждаш?
— Да.
— Оттук, моля.
Сержант Пърсел седеше между съпругата си Бетани и офицера, под чието непосредствено командване се намираше. Сонора надникна в стаята. По лицето на Боби Пърсел нямаше и следа от скръб по убитото му дете.
Той и командирът му бяха замръзнали в неподвижни пози — с морски униформи, сложили шапки върху лявото си коляно. Бетани Пърсел беше закръглена брюнетка с накъдрена коса и с тъмносиня рокля, стигаща до средата на прасеца. Носеше тъмни чорапогащи и — за голяма изненада на Сонора — бели памучни ръкавици. Пръстите на отпуснатите в скута й ръце бяха сплетени.
Явно съпрузите бяха пристигнали тук с твърдото намерение да направят впечатление.
Сонора влезе в стаята след Грубер и военните като по команда скочиха на крака. Командирът на Пърсел беше висок, слаб, тъмнокож мъж, с ръце и рамене, които разкриваха резултата от ежедневните физически тренировки. Той се зае с представянето.
— Госпожо, аз съм старши сержант Еклер, а това са сержант Пърсел и госпожа Пърсел. Тук сме, за да ви окажем помощ при разследването на убийството на Карл и Джой Стинет и на техните деца Тина и Уилис.
Бетани Пърсел погледна към Сонора:
— Как е Клоуи, бебето?
— Сестрата на Карл, Амбър, се грижи за него. Доколкото знам, детето е добре.
Бетани Пърсел кимна с вид на човек, който разбира от гледането на деца. Личеше, че е решена да демонстрира състрадание.
Може и да беше искрена, рече си детективката.
Обърна поглед към Пърсел. Лицето му беше безстрастно — лице на военен, свикнал да не показва чувствата си. Въпреки това в очите му се долавяше нещо. Какво бе то? Скръб? Чувство за вина? Гняв?
Силно чувство, но трудно за определяне.
— Аз съм детектив Блеър, а това е колегата ми детектив Грубер. — Тя се ръкува с двамата мъже. Бетани Пърсел не помръдна от мястото си; продължаваше да стиска ръце в скута си.
— Има кафе — предложи Грубер.
— Не, благодарим. — Беше Еклер. Сонора не се изненада от отказа му. — Ще ми позволите ли да премина директно към въпроса? Сержант Пърсел се е срещнал с Джой Стинет в деня преди убийството. Щом научи трагичната вест, дойде при мен.
— И кога по-точно стана това?
Пърсел стоеше неподвижно. Беше по-нисък от командира си. Светлокестенявата му коса беше късо подстригана. Имаше тясно лице и кафяви очи. Виждаха се белези от акне по страните и шията му. Беше мускулест и жилав. Излъчваше самоувереност — силна и привличаща вниманието, като афтършейв.
— В деня след убийството. В три следобед — отвърна Еклер.
Сонора сложи празна касета в портативния касетофон.
— Ще бъде ли възможно да разговаряме със сержант Пърсел насаме?
Еклер кимна, изчака госпожа Пърсел, която нежно се усмихна на съпруга си, и двамата излязоха.
Без съмнение Бетани Пърсел знаеше наизуст алибито на мъжа си, помисли си Сонора, докато вратата се затваряше зад гърба на жената и офицера. Грубер многозначително я изгледа и ги последва. Той щеше да се заеме със съпругата и командира, а на нея предоставяше възможността да разпита Пърсел. Голям сладур! Изпитваше желание да го срита много по-често, отколкото Грубер би могъл да предположи.
Пърсел седна и отново сложи шапката на лявото си коляно, скривайки се зад непроницаемата си фасада.
— Слушам ви — подкани го Сонора.
— Запознах се с Джой Уорд, когато бяхме ученици в средното училище. И двамата повтаряхме класа по алгебра и работехме в „Деъри Куин“. Тя беше първото ми истинско гадже. Бях на седемнайсет, когато Джой забременя, и на осемнайсет, когато Тина се роди. Само че аз вече бях напуснал Джой.