Теории за полета
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-193-9
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Теории за полета». Краткое содержание книги:
Теорема: Петрович има много тайни.
Доказателство: Първо, например как да създаде антигравитация. Второ, той е скътал разумна компютърна програма на скрит сървър - същата програма, която преди няколко месеца едва не унищожи Метрозоната.
Теорема: Градът се разпада.
Доказателство: Хората от Външната зона искат онова, което притежават гражданите на Метрозоната. А сложат ли ръка върху него - да го изравнят със земята. Сега, когато сърцето на града е разрушено от Новия джихад на машините, Външните най-накрая съзират своя шанс.
Теорема: Тези събития са свързани помежду си.
Доказателство: Някой се опитва да убие Петрович и за да го направи, е готов да потопи целия град.
„Дребен, безсмъртен, симпатично досаден, Петрович крачи в пълно снаряжение под неоновите светлини на Лондон като излязъл от класическо аниме. Джон Гримуд
[Войниците на ЕОС се възползват от защитната ти стратегия. Там, където следват плана ти, Външните търпят големи загуби за сметка на минимални щети сред нашите сили. Там, където участват никкейджин, нашите отказват да се изтеглят, когато смятат, че печелят.]
- И след това ги отрязват, разбиват ги и тя губи всичките им оръжия. Чёрт. Къде е най-зле?
[Най-интензивните бойни действия се провеждат между Кингс Крос и Сити Роуд. Но пръв сигурно ще падне Тауър Бридж.]
- Изтегли хората ни. Все още е рано за генерално сражение, защото ще изгубим. Ще изчакаме Външните да навлязат в първата секция на моста и тогава ще го взривим. Изпрати заповедите ми.
[Ако постъпим така, ще трябва да измислиш начин да защитиш следващия мост нагоре по реката. Или по-следващия.]
- Всички могат да бъдат пожертвани, докато не стигнем до Ватерло. Всеки път, когато Външните стъпят на някой мост, той трябва да бъде взривяван.
[Това не е перспективно решение.]
- Те се опитват да стигнат до реката. Нека да им позволим. Ние държим терена на север и колкото повече напредват в търсене на път през Темза, толкова повече ни разкриват фланга си. Когато стигнат до Ватерло, ние ще им нанесем удар с всичките си сили. Едновременно от три страни.
[Ватерло. Колко уместно.]
- Знаеш какво да правиш. Аз ще се обадя на Валентина, за да я предупредя.
[Изгубихме Кейбъл Стрийт. Стигнаха до подстъпите към Тауър Бридж.]
Люси го хвана за ръката и го поведе нагоре по хълма към края на платформата.
- На глас ли говорех? - попита той. - Или просто така ми се е сторило?
- Откакто се включи, не си обелил нито дума.
- Добре. - Петрович зърна автобуса, чийто двигател боботеше, и смътните сенки на хората зад затъмнените стъкла. Побутна лекаря напред, след което накара и Люси да се качи.
Той се качи последен и застана пред седалките, оглеждайки пътниците. Може би те очакваха от него да седне на шофьорската седалка, но Петрович бързо попари надеждите им.
Вратите се затвориха и автобусът зави към пътя.
Хората се разшумяха и се вкопчиха в облегалките на местата си. Лекарят го погледна как се олюлява между предните две седалки и стомахът му се сви, когато за пръв път осъзна, че Новият джихад на машините наистина се надига отново.
- Дами и господа - обяви Петрович. - Моля, затегнете коланите.
26.
Поеха по Чок Фарм Роуд към Примроуз Хил. Танковете отдавна се бяха изтеглили от височините надолу, към Юстън, но Петрович се надяваше да се срещне с тях там, покрай рехавата бойна линия, която се оформяше на изток от Уестуей. Навсякъде из околните тесни улички, чак до Оксфорд Стрийт на юг, се водеха престрелки. Външните бяха пробвали да настъпят, бяха срещнали съпротива и сега се опитваха да обградят защитниците.
В реално време конфликтът между сините и червените напомняше две амеби, които се биеха до смърт. Компактната синя форма не спираше да се свива навътре в себе си, губейки крайниците си пред грамадното червено чудовище, което сякаш беше твърдо решено да я погълне цялата.
Тауър Бридж вече го нямаше. Милицията на ИВМ беше паркирала бронираните си коли върху разрушеното платно под назъбените подпори, проявявайки неочаквана смелост сега, когато вече нямаше никаква вероятност за въоръжени сблъсъци. Бишъпсгейт беше паднала. Площадът пред старата „Банк ъф Ингланд" постепенно се пълнеше с Външни.
Петрович загриза юмрука си. Всички територии, които губеше сега, после трябваше да се превземат отново, ала вече нямаше как да промени стратегията си. Всичко зависеше от това да позволят на противника да настъпва напред, докато бъде подготвена контраатаката.
Но Външните се придвижваха твърде бързо. Превземаха улица след улица с твърде малко жертви от тяхна страна. Печелеха.
[Лондон Бридж пада.]
- Моя прекрасна лейди - промърмори Петрович.
[Кенън Стрийт и Саутуърк неизбежно ще го последват. Трябва да удържим
Блакфрайърс по-дълго.]
- Не.
[Не сме подготвени за това.]
- Изтегли всички, които в момента не участват в бойните действия, оттатък
Фарингтън Роуд. Задръж Еджуеър Роуд, но хората от Юстън Роуд трябва да слязат по Охфорд Стрийт. - Той погледна през прозореца. Преминаваха покрай Риджънтс Парк, домиките от дясната му страна продължаваха да си лежат там, където бяха разпръснати през Дългата нощ.
По пътя се движеха фигури, които на картата бяха отбелязани в червено. Група от десетина души, тичащи разпръснато по бялата линия. При увеличаването на изображението се видя, че двама от тях са въоръжени с пистолети, а останалите носят хладно оръжие.