Теории за полета
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-193-9
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Теории за полета». Краткое содержание книги:
Теорема: Петрович има много тайни.
Доказателство: Първо, например как да създаде антигравитация. Второ, той е скътал разумна компютърна програма на скрит сървър - същата програма, която преди няколко месеца едва не унищожи Метрозоната.
Теорема: Градът се разпада.
Доказателство: Хората от Външната зона искат онова, което притежават гражданите на Метрозоната. А сложат ли ръка върху него - да го изравнят със земята. Сега, когато сърцето на града е разрушено от Новия джихад на машините, Външните най-накрая съзират своя шанс.
Теорема: Тези събития са свързани помежду си.
Доказателство: Някой се опитва да убие Петрович и за да го направи, е готов да потопи целия град.
„Дребен, безсмъртен, симпатично досаден, Петрович крачи в пълно снаряжение под неоновите светлини на Лондон като излязъл от класическо аниме. Джон Гримуд
Петрович примигна срещу синята светлина и под-пъхна ръце под тялото си. Изправи се на колене и се подпря отстрани, а ушите му бучаха и пред очите му се стелеше сивкава мъгла.
- Малко помощ?
Лекарят му помогна да се изправи. Игли и бодежи, притъпена болка, усещането за раздвижено кръвообращение - всичко това сякаш се случваше на някой друг. Но онова, което лежеше на пода на вагона, определено бяха неговите собствени панталони.
Лекарят прибра всичко в чантата си, докато Петрович опитваше да съобрази коя посока е нагоре. Той се спря, за да вдигне съсипания си шинел, но колкото и бавни да бяха движенията му, светът се завърташе малко по-бързо. Той напъха ръцете си в ръкавите и наметна кожата върху раменете си.
- Не успява да покрие и задника ти, камо ли нещо друго.
Петрович се убеди, че пистолетът, както и ножът са все още на мястото си. Играчката и инфокапаците бяха у Люси.
- Има джобове. Друго не ми трябва.
Тръгна към вратата, олюлявайки се, и надникна над стъпалата към мрака. Трябваше да опита да се отърси от усещането, че се рее извън тялото си; трябваше да усеща какво се случва с плътта му, защото в нея се намираше мозъкът му.
Слезе на линията и се постара да тръгне в правилната посока. Лекарят скоро го настигна, понесъл фенер в свободната си ръка.
- Имаш ли план?
- Сигурно - отвърна Петрович, който се беше съсредоточил изцяло върху усилието да слага единия си крак пред другия. - Право в средата, много дим.
- Какво? Какво означава това?
- Предната линия на Външните се намира между нас и моите подразделения...
- Твоите подразделения?
- Моите подразделения - натърти Петрович. - Когато се доберем дотам, навсякъде ще се е развихрил близък бой в градски условия. Затова просто ще накарам автобусът да се движи право напред, докато не се озовем на безопасно място. Никой няма да ни обърне внимание, защото ще бъдат твърде заети да се пазят да не бъдат убити.
- Колко голяма е армията ти?
- Не знам. Или ще е достатъчно голяма, или твърде малка. Липсата на един човек може да се окаже решаваща и ние никога няма да разберем какво е можело да стане в другия случай. Ще съм доволен на сто хиляди. Още по-доволен ще съм, ако са двеста. Оръжията са проблем - изключено е да намерим толкова пушки и да обучим хората да боравят с тях навреме. - Той се спъна в разровения баласт. - Ще разполагаме с по-добра тактика, подобри комуникации и с разузнаване, каквото не е имала никоя армия във военната история. Те имат по-голяма численост, по-висок дух и повече опит. И въпреки това смятам, че можем да победим.
Люси ги чакаше до изхода на тунела, макар този път да стоеше по-навътре. Инфокапаците бяха кацнали на носа й и тя ги свали оттам.
- Готови сме - всички са в автобуса и Майкъл каза, че трябва да потеглим през следващите пет минути. - Тя погледна неуверено към него и към голите му крака. - Нямаше те цяла вечност.
- Да. Закърпваха ме.
- Къде са... - тя посочи с пръст. - Къде са ти панталоните?
- Когато приключихме, от тях не беше останало кой знае какво. - Петрович протегна ръка за играчката и тя послушно му я подаде. - Не трябва да гледаш.
Момичето се изчерви, но не отмести очи от него, докато той отново премяташе кабела на конектора през врата си и посягаше към тила. Опита се да включи жака веднъж, после втори път. Когато се накани да пробва за трети път, тя пристъпи към него, пъхна сребристото острие в дупката му и го завъртя с необходимия половин оборот, за да го заключи.
- Благодаря.
ИИ свали кевларения си шлем и го окачи на ръката си.
[Тя е права за петте минути. Натискът към незавладяната Вътрешна зона достига критичната си фаза. Водим бой по всички фронтове от Уестуей до Уайтчапъл.]
- Как се справя Соня? - Петрович тръгна по линията към дневната светлина, като междувременно проучваше картата. Виждаше къде са най-слабите им позиции, къде врагът им е най-силен. Гледката не беше успокояваща.