Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Но сега вечерята в стомаха му се бунтуваше и той се опита да поотпусне напрежението в раменете си. Всичко беше заради Каин, всичко бе в името на неговия успех. Само ако Майкълсън знаеше колко усилия беше положил Колбърг, през какво беше преминал, за да се погрижи за него!
Той прие обаждането по първа линия и на екрана се появи логото на „Приключения без край“ — въоръжен, размахващ меч рицар, яхнал изправен на задните си крака крилат кон. Така и не се появи картина — както ставаше винаги при разговорите с Борда на директорите.
Модулираният, изкуствено монотонен глас на Борда започна да говори без никакво встъпление:
— Разглеждаме молбата ви за право на извънредно прехвърляне. Налага се мнението, че се нуждаем от допълнително разяснение.
Бордът на директорите беше орган с непостоянен състав, вариращ между седем и петнайсет членове, Незаети от висок ранг, които определяха политиката на Студията като цяло. Решенията им не подлежаха на обжалване и нямаше как членовете на Борда да бъдат настроени един срещу друг, след като никой извън Борда не знаеше точния му състав в даден момент. Отсъствието на картина и изкуственият глас не позволяваха на Колбърг дори да разбере с кого разговаря. Той беше доста сигурен, че в съвета в момента има един представител на фамилията Сауд, също както и на Уолтън и Уиндзор, но това знание беше безполезно — то не му помагаше да навлажни устните си или да успокои гласа си.
Бързо, почти задъхвайки се, той изстреля предварително замислената реч:
— Като се има предвид преживяването на Каин при предишната му мисия в двореца „Колхари“, смятам, че разрешението за извънредно прехвърляне би било разумна предпазна мярка, за да се съхранят животът и рентабилността на една голяма звезда. Всъщност заради изчезването на трансферния канал и загубата на връзка с него ние не можем да получим дори обичайния летален пик в продажбите на това Приключение…
— Ние не се интересуваме особено от живота и рентабилността на този Актьор. Заинтересувани сме от нещо много по-важно.
Колбърг примигна.
— Не съм много сигурен, че аз…
— Вие ни уверихте лично, Администратор, че в ликвидирането на този анхански император няма да има политика.
Колбърг преглътна и попита предпазливо:
— Няма да има политика?
— Поинтересувахме се в самото начало от мнението ви относно последните Приключения на Палас Рил. Разбирате ли колко е опасно да се показва как героинята руши устоите на властта? Колко е опасно да се насърчават феновете ѝ да я поддържат, докато тя се противопоставя на законно избраното правителство?
— Но нали тя, ъъъ, спасява невинни животи… Със сигурност това е приемлив сюжет…
— Вината и невинността нямат значение, Администратор. Тези местни са осъдени съобразно законите на своето общество и правителството, срещу което Палас Рил се изправя, е законно назначено. Желаете ли да сте отговорен за действията на тукашните ѝ подражатели?
— Но… но аз не мисля…
— Именно. Вие не мислите. Изминаха десет години от Кастовия бунт, Администратор. Нима не сте научили нищо? Нима сте забравили колко крехък може да бъде социалният ни ред?
Колбърг не беше забравил — той беше прекарал онези ужасни дни, свит на кълбо в апартамента си в своята кооперация.
Харизматичният Актьор от Топ десет, на име Кийл Бърчард, по невнимание беше предизвикал Кастовия бунт, докато проповядваше в Отвъдие. Той играеше жрец на бога на смъртта Тишал. Пълната свобода и личната отговорност, които проповядваше, докато подстрекаваше към селско въстание против бароните обирници на Джелед-Каарн, станаха обединителни лозунги на спонтанните бунтове в градовете по света. Недоволните Работници се вдигнаха срещу висшите касти, срещу средните касти, а накрая — и едни срещу други.
За щастие, Бърчард беше убит от един от онези барони обирници, докато ръководеше щурмуването на цитаделата му, и отрядите за бързо реагиране на Социалната полиция в края на краищата потушиха вълненията, но Кастовият бунт си оставаше ужасяващо напомняне за хипнотичното въздействие, което Актьорите можеха да оказват върху публиката си.
— Но… — започна Колбърг, като избърса с опакото на дланта си потта, която извираше от горната му устна, — но нали тя се провали, разбирате ли? И сега се нуждае от Каин — абсолютно аполитичния Каин — който да я спаси или да отмъсти за смъртта ѝ.