Черният орден
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-751-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса
— Разбира се, че ще го задържите — каза Грей и поклати удивено глава на собствената си глупост.
— Още е рано — каза Монк. — Кат не иска никой да знае… но на теб можело да кажа.
Грей кимна — нужно му беше време да асимилира новината. Опита се да си представи Монк като баща и се изненада колко му е лесно да го види в тази роля.
— Господи, това е направо страхотно!
Монк затвори кутийката с пръстена.
— Ами ти?
Грей се намръщи.
— Какво аз?
— Ти и Рейчъл. Тя какво каза, когато й се обади да й разкажеш за приключенията си в парка?
Грей сбърчи чело.
Очите на Монк се разшириха.
— Грей…
— Какво?
— Не си й се обадил, така ли?
— Не сметнах, че…
— Тя работи с карабинерите, следователно е разбрала за възможното терористично нападение в Копенхаген. Особено щом се касае за някакъв откачен, който се развикал „бомба“ в претъпкан увеселителен парк и после подкарал парадна платформа по улиците. Няма начин да не се е сетила, че е твоя работа.
Монк беше прав. Трябваше да й се обади още щом се качиха в самолета.
— Грейсън Пиърс, какво да те правя? — Монк поклати тъжно глава. — Кога ще отървеш това момиче от себе си?
— Какви ги говориш?
— Хайде стига. Хубаво, свалихте се, но после накъде?
Грей настръхна.
— Не че е твоя работа, но точно за това щяхме да говорим с Рейчъл, ако нещата в Копенхаген не бяха отишли по дяволите.
— За твой късмет.
— Виж какво, само защото от два месеца държиш годежен пръстен в джоба си, не значи, че си станал експерт по любовните връзки.
Монк вдигна ръце.
— Добре де, добре… просто си приказвам…
Но сега беше ред на Грей да го захапе.
— Ами да те чуем тогава.
— Казвам, че ти изобщо не искаш да имаш връзка.
При тази фронтална атака Грей примигна.
— Какви ги говориш? С Рейчъл правим и невъзможното, за да се получи. Обичам я. И ти го знаеш.
— Така е. Обичаш я. Да съм казвал противното? Просто не искаш да имаш истинска връзка с нея. — И започна да отброява на пръсти. — А това означава съпруга, заеми и деца.
Грей само поклати глава.
— Твоето е само една проточила се първа среща.
Грей се помъчи да измисли някакъв саркастичен отговор, но Монк всъщност беше уцелил почти в десетката. Стеснителността, която и двамата с Рейчъл изпитваха след поредната раздяла, бариерата, която всеки път трябваше да преодолеят, за да влязат отново в коловозите на близостта… Точно като при първа среща.
— Откога те познавам? — попита Монк.
Грей само махна с ръка.
— И колко сериозни гаджета си имал за това време? — Монк събра палец и показалец в голяма нула. — И виж кого избра за първата си сериозна връзка.
— Рейчъл е изключителна жена.
— Да, изключителна е. И е добре, че най-после започваш да смъкваш преградите си. Но аз ти говоря за невъзможните бариери, които си издигаш, човече.
— Какви бариери?
— Ами проклетият Атлантически океан например. Който стои между теб и една истинска връзка. — И пак му вдигна трите пръста.
Съпруга, заеми, деца.
— Не си готов — продължи Монк. — Така де, като ти казах, че Кат е бременна, да си беше видял физиономията само. Направо си изкара акъла. И то заради чуждо дете.
Сърцето на Грей се беше качило в гърлото и биеше като лудо. Дишаше трудно. Като да го бяха ударили с юмрук в корема.
Монк въздъхна.
— Имаш проблем, човече. Може да е нещо с родителите ти, не знам.
Звън по интеркома спести на Грей необходимостта да измисли някакъв смислен отговор.
Пилотът докладва:
— Кацаме след трийсетина минути. Скоро започваме снижаване.
Грей погледна през прозореца. Слънцето изгряваше.
— Май ще опитам да подремна — измърмори той, без да поглежда към приятеля си. — Докато кацнем.
— Добре ще направиш.
Грей се обърна към него. Отвори уста да възрази по някакъв начин, но накрая реши да се ограничи с истината:
— Аз наистина обичам Рейчъл.
Монк смъкна назад облегалката на креслото си и се завъртя със сумтене на хълбок.
— Знам. Точно затова ти е толкова трудно.
Камиси Тейлър отпиваше от чая. Макар отварата да беше силна и подсладена с мед, той така и не усещаше вкуса на напитката.