Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
- Японците наистина работят много - отбеляза Стеф. -Непрекъснато виждам заспали хора. В метрото, по ресторантите. Понякога клиентите заспиват в клуба ни.
- Повечето мъже тук работят по шейсет часа седмично -обясни госпожа Кимоно, побутвайки Стеф към друга красива пагода в края на улицата. - Това е Портата на съкровищницата. Влизаме в главния комплекс.
Отвъд вратата се издигаха още червени колони и поредица от ниски покриви, които обграждаха централния площад. Слънцето залязваше и навън ставаше хладно. Наоколо обикаляха местни жители и туристи, а няколко по-възрастни японци стояха до малък кладенец в средата на комплекса, от който се издигаха плътни облаци сивкав ароматен дим.
Госпожа Кимоно се приближи и зае място сред тълпата.
- След работа мъжете не искат да слушат за проблеми - заяви тя. - Предпочитат някой да отнеме тежкия товар от раменете им. Да положи усилия вместо тях.
Тя размаха леко ръце, за да придърпа дима към себе си, пое дълбоко въздух и затвори очи. Останалите правеха същото, като насочваха изпаренията към ръцете, краката или главата си. Всички бяха възрастни, с побелели коси. Някои изглеждаха прегърбени и уморени. Из въздуха се носеше далечна мелодия, която огласяваше на вълни пространството на храма.
- Е - заяви госпожа Кимоно след миг и бавно отвори очи. Беше спокойна и необичайно великодушна. - Нали искаш да научиш нещо, което ще можеш да използваш в работата си? Нещо, което ще спечели симпатиите на клиентите ти? Последвай ме.
Тя заведе Стеф под един от зелените покриви и извади възглавница от чантата си. Сложи я на студения бетонен под и коленичи върху нея.
- Седни до мен.
- На земята ли?
- Да.
Стеф неохотно коленичи на пода и веднага усети неодобрителните погледи на другите посетители, между които се виждаха и две жени, облечени в кимона.
Госпожа Кимоно извади черна дървена чаша и я постави помежду им.
- Чуваш ли мелодията?
-Да.
- Добре. Слушай внимателно. Потопи се в ритъма й. Ще те науча на една игра, типична за гейшите. Игра с удряне на чаши. Тази вечер ще забавлявам група известни политици, мои стари приятели. Те я обожават. Изглежда лесна, но всъщност не е. Наблюдавай какво правя.
Госпожа Кимоно започна да удря чашата в пода, следвайки ритъма на мелодията, като слагаше ръката зад гърба си след всеки удар. Понякога вдигаше чашата, скриваше я зад себе си и после отново я връщаше на мястото й, без да се отклони от ритъма. Когато песента беше вяла и тъжна, гейшата забавяше движенията си. Когато ставаше по-бърза и приповдигната, тя ускоряваше темпото.
- Нека опитаме заедно - каза тя и двете със Стеф удариха чашата последователно в пода. - Ако някоя от нас вдигне чашата, другата трябва да плесне по земята с юмрук - обясни старата жена. - Ако сгрешим, сме длъжни да пием саке. В момента нямам саке, затова ще се преструваме.
Звучеше просто, но Стеф се улавяше как забравя да свие ръката си в юмрук или нарушава ритъма.
- Забавно е, нали? - попита госпожа Кимоно. - Лесно и забавно. Ето какво харесват японските мъже. Ние организираме за тях различни развлечения и игри, за да не се налага да мислят. Но го правим нежно и женствено. И винаги оставяме мъжа да спечели.
- Това ли е всичко? - учуди се Стеф. - Наистина ли подобна игра ще ми спечели по-голяма популярност в работата?
- Пробвай я с твоя клиент - насърчи я госпожа Кимоно. - Ще му хареса, че си научила нещо за японската култура, но най-вече ще се зарадва на факта, че някой друг се е погрижил за него и му е отнел отговорността. Така ще може да се отпусне и да се остави в чужди ръце.
Изведнъж тя се закашля силно, извърна глава встрани и сложи ръка на гърдите си.
- След малко отивам на среща. Ако искаш, ела да ме посетиш отново. Ще ми е любопитно да чуя как си се справила. Отдавна не съм имала собствена майко.
39.
Мама
- Не се срамувай, Джордж сан. Влез.
Мама бе облечена в домашния си халат, когато отвори входната врата, и Джордж се поколеба на прага. Този път се беше сетил да събуе обувките си.
- Надявам се, че нямаш нищо против. Трябва да се приготвя за работа. - Мама тръгна тежко по коридора и изчезна в спалнята. - Извървяхме дълъг път заедно, нали? Вече сме добри приятели.