Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)». Краткое содержание книги:
— Нашият гост трябва да замине — съобщи Агвила без предисловия.
— Тъй ли? — попита бащата. Агвила кимна. — Значи наближава денят? — Агвила пак кимна. Доктор Маяпан се обърна към мен: — Е, сеньор Искров, ще се разделим, но аз съм уверен, че скоро отново ще се срещнем. И не тук, а в Америго Сити. И тогава вие ще напишете целия си репортаж за енергана.
— Целия? — усмихнах се аз.
— Целия! Защото краят ще е вече известен.
— А аз все още не зная какъв отговор трябва да предам на Мак Харис.
— Ще го узнаете от Агвила.
Настъпи мълчание. Нямах сили да се обърна към изхода. Струваше ми се, че ако направя крачка назад, всичко наоколо ще изчезне, ще се разтвори във въздуха и ще се окаже съновидение, породено от Стайфли, и аз ще се събудя на 510 улица в стаята си, с болки в тила и горчивина в устата.
Доктор Маяпан присви лукавите си очички:
— Сеньор Искров, аз ви дължа голяма благодарност.
— За какво?
— За туй, че тогава, на втори август, вие се явихте при мен на Двайсет и втора улица, че изпълнихте моите желания, че станахте мой приятел… Защото вие сте мой приятел, нали?
— Да — казах, — аз съм ваш приятел! — И това беше чистата истина.
— Поради това искам да ви помоля за следното: каквото и да се случи по-нататък, хубаво или лошо, весело или тъжно, останете пак наш приятел. Знам колко ви е трудно, предполагам, че ще ви стане още по-трудно, но аз не се съмнявам, че ще съумеете не само да спасите себе си и вашето семейство, но и да съхраните вашите добри чувства към Ел Темпло. Що се отнася до нас, бъдете уверен, че ние ще ви подкрепим, където и да се намираме — тук или горе. Ще ви подкрепим с всички наши сили, а те не са малко. Радиофонния ни номер знаете…
— Да — засмях се аз, — 77 77 22.
Той ми подаде ръка, но аз не устоях и го прегърнах.
— Довиждане, жрецо!
Обхванах за последен път с поглед тръбите, басейна, пулта, компютъра, книгите с дневниците на доктор Бруно Зингер, които съдържаха безценните формули, погледнах и пернатата змия под тавана и излязох.
Докато се връщахме, внезапно изтръпнах: Бялата пътека! Нима ще се наложи да се катеря отново по нея, за да стигна до платото на Теоктан? Затварях очи, виждах кучето, което се сгромолясваше по назъбената пропаст, чувах отчаяното му квичене… Но продължавах да се движа през залите на дворците и слушах Анди, който ми обясняваше какво представляват йероглифите над главния олтар.
После седнахме в трапезарията и Агвила каза:
— А сега да изпием по една чашка за изпроводяк. Анди, донеси!
Анди донесе, ние пихме, и аз за кураж изсуших не една, а две чаши от царевичното питие…
… Когато отворих очи, над мен грееше слънцето, наоколо се издигаха характерните зъбери на Скалистия масив, а аз лежах на тревата до една старичка оранжева камионетка. Поизправих се. Главата ми леко се виеше. Като след препиване…
— Добро утро — чух гласа на Агвила. — Добре ли спахте?
Той наливаше гориво в резервоара на колата. Бе наметнат с пончо, на главата си носеше широкополо сомбреро.
— Нима съм спал? — попитах глупашки.
— Да, доста дълго… Анди е сбъркал дозата — Той се засмя. — Моето гениално братле нищо не разбира от химия, на него му дай стари камъни и папируси. Пък и вие изпихте цели две чаши.
— Вие, значи?…
Той кимна, а аз попитах:
— И на идване ли беше същото?
— Уви… Иначе не бихте могли да преодолеете тристате километра през джунглата. А така — като в приказките: заспивате в мрака на долния свят, събуждате се в светлината на горния.
— А аз, идиотът, си представях, че зная едва ли не всичко за вас: енергана, Ел Темпло, лабораторията, пещерите…
— Не се засягайте, Искров. Елементарна мярка за сигурност. Пък и да предпазим и вас от излишни тревоги… Но хайде, елате да закусим, време е да вървим.
Закусихме и тръгнахме.
И тъй — освен спомена за някакви далечни подстъпи към Ел Темпло откъм Бялата стена, аз нямах и най-малката представа къде се намира резиденцията на Втората династия.
— И все пак — изразих гласно своите мисли аз, — при съвременните технически средства едва ли е много трудно да се открие местонахождението на Ел Темпло. Радиолокация, наблюдение от спътници, аерофотоснимки, ултразвук, инфрачервени лъчи, лазери и какво ли не още…
— Тъкмо затова и се пазим — отвърна той. — Ние дори избягваме да използуваме нашите радиопредаватели и телевизионни апаратури, те са най-уязвими. Достатъчно е да засекат един наш сигнал — и те са по следите ни. Ето защо използуваме и подвижна апаратура. Номер 77 77 22 можете да откриете из цялата страна.