Птича песен

— Той е само на две — отвърна тя. — Разбира се, че е невинен.

Но не това имаше предвид Джак. Просто не можеше да обясни с думи ефекта, който Джон имаше върху него. Разглеждаше го като същество от друга вселена; в очите на Джак мястото, от което идваше момчето, не беше просто различен, а по-добър свят. Невинността му не беше просто незнание, а могъща добродетел, достъпна за всички хора. Може би точно това в Библията наричаха милост или надежда за слава. На Джак му се струваше, че щом обикновено човешко същество — собственият му син, а не някой специален, може да притежава такава чистота, то тогава отделните прояви на благородство, на които хората се възхищават в по-зряла възраст, не бяха никак изолирани; може би те бяха естественото продължение на невинната доброта, която всички носеха у себе си по рождение. Ако това беше истина, то тогава човешките същества не бяха груби и несъвършени, както повечето от тях предполагаха. Недостатъците им не бяха вродени, а бяха резултат от грешния път, по който бяха тръгнали, или от преживените трудности; но в сърцата си те бяха способни на преображение.

Любовта, която Джак изпитваше към сина си, го накара да цени човешкия живот и придаде смисъл на вярата му в Бог. Преди набожността му беше просто рефлекс на боязлив човек, а сега се превърна във вяра в добротата на човечеството.

Собствените му убеждения вече нямаха значение за него, интересуваше го само синът му. Нямаше възможност да се сбогува с него, когато заминаваше, и общуваше с детето само чрез писмата до Маргарет. В окопа и под земята често беше прекалено зает, за да мисли за тях двамата и да си ги представя, но когато лежеше на кръста в дъното на тунела или напрягаше уши по време на пост, винаги ги усещаше до себе си. Понасяше всичко заради тях; стараеше се да остане жив, за да може отново да види момчето. Загледа се в Бърн и Стивън, които се отдалечаваха в мрака, след това се помоли горещо за живота на Джон. Миризмата на пръст в окопа му напомни за собственото му детство, когато падаше в калта по време на футболен мач или си играеше, строейки бентове в потока зад фабриката — тази миризма за него беше неотменимо свързана с детството. Беше доста самотен, както винаги, но сега сърцето му биеше в ритъм с живота на друго същество.