Дневникът на пирата

— Това е отчаян план — рекох аз, — ала и положението е отчаяно. Мисля, че при сегашното състояние на нещата твоят план е най-доброто, което можем да направим.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се Дългия Джон. — Ако питате мен, мисля, че ще успее. Пиратите, нападащи южните укрепления, вероятно няма да слязат на брега, дори и оръдията да престанат да стрелят, Те ще се страхуват от клопка и тъй като са малко на брой, не ще посмеят да направят десант. Оръдията им ще продължават да обстрелват брега и само толкова!

И тъй капитан Хадфийлд надраска набързо нарежданията си до командуващия укреплението офицер и изпрати спешно куриер. На други заръча да тръгнат по следите на Даго и отреда му и да докладват какво правят. В това време ние, останалите, се проснахме на земята да отморим изнемощелите си крайници и да чакаме подкрепленията, които бяха толкова необходими, ако искахме да провалим нападението на Даго.

Ще ми се да имам дарбата да живописвам с думи, за да мога да дам действителна представа за сцената, която наблюдавахме, докато чакахме близо до брега. Гърмежите на оръдията от време на време озаряваха цялото небе с кратки, но ярки светкавици. Канонадата от укрепленията сега се засилваше и един, а може би и повече от пиратските кораби бяха жестоко разнебитени. Корабът на лудия капитан, който още в началото бе подпален, вече беше потънал донякъде и частта, която все още стърчеше над водата, бе нажежена до червено, като горяща, пръчка, когато пламъкът е угаснал. Друг кораб наблизо гореше ярко, пламъците пълзяха нагоре и поглъщаха мачтите и платната. При зловещата светлина, хвърляна от този страхотен пожар върху водите, можеха да се видят неясни черни точици — главите на плуващите — и тук-таме черен силует на лодка. Все още не беше сигурно коя страна взема връх в двубоя. Във всеки случай пиратите се биеха изумително срещу един подготвен противник достойни за подвизите на самия знаменит Хари Морган.

Скоро оръденият огън от южните укрепления отслабна, а после спря. След десетина минути чухме приближаване на маршируващи нозе и един от часовите се върна със съобщението, че изтегленият гарнизон пристига.

Сега капитан Хадфийлд имаше на свое разположение между шестдесет и осемдесет души. Той действуваше бързо и решително, както изискваше положението, раздели силите си на три отряда, единия от които щеше да командува сам, Друг повери на единствения оцелял офицер от гарнизона, а третия постави под мое ръководство. Моят отряд се състоеше главно от ония, които се бяха опитали да попречат, на Даго да извърши десант, и след като ме бяха видели да се бия решително на тяхна страна, никой от войниците нямаше нищо против да ме следва, макар и да продължаваха да ме смятат за прословутия капитан Грим.

С мен дойдоха Дългия Джон и Лен Григс. Нашето желание беше Лен да участвува в тази работа, тъй като в началото на схватката с десантния отряд бе получил удар със сабя по челото и дълго време стоя в безсъзнание. Обаче той настояваше да види завършека на боя. Планът за действие на капитан Хадфийлд беше следният: неговият отряд трябваше да стигне до пазарището, да си пробие път до вратата на съкровищницата и да се присъедини към тамошните защитници. В същото време аз трябваше да нападна с отряда си пиратите в тил. Ако, както се надявахме, тези внезапни нападения обърнеха пиратите в бягство, дълг на трети отряд беше да заеме позиции в къщите по пътя към морето и да повали колкото може повече от отстъпващите пирати с унищожителна мускетна стрелба. Но ако пиратите все още продължаваха нападението си срещу съкровищницата, щеше да дойде и третият отряд и да хвърли силата си в боя.