Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

— „Принсенграхт“ единайсет, двайсет и три. Служителите там обичат да се шегуват: „Каква е разликата между Господ и Новак? Господ е навсякъде, докато Новак е навсякъде другаде, но не и в Амстердам.“ — Той повтори изтъркания афоризъм без капка хумор.

Янсън свъси вежди.

— Новак естествено е имал и други съветници. Учени, чиито имена никога не са споменавани в медиите. Може някой от тях да знае нещо важно, без дори да го съзнава. Самата фондация, доколкото успях да установя, е отрязала достъпа. Не мога да се свържа с никого, не мога да разговарям с никого. Това е една от причините да дойда тук. Трябва да се свържа с тези хора, които са работили с Новак. Може би някой от кръга на приближените му, който след това е изпаднал от там. Не мога да изключа възможността Новак да е ликвидиран от човек или хора, близки до него.

Фийлдинг повдигна веждите си.

— По същата логика може да насочиш любопитството си към онези, които са близки с теб.

— Какво намекваш?

— Питаш ме кои са враговете на Питър Новак и аз ти казвам, че са навсякъде. Позволи ми едно неудобно предположение. Сигурен ли си, че собственото ти правителство не е замесено? — Фийлдинг зададе въпроса едновременно с твърд и деликатен тон.

— Нали не искаш да кажеш това, което си мисля, че искаш да кажеш — отвърна Янсън остро.

Той бе наясно, че като представител на легендарния „Тюсдей Клъб“ Фийлдинг говореше по такива въпроси със светска лекота.

— Само задавам въпрос — отвърна Фийлдинг деликатно. — Не е изключено дори твоите бивши колеги от Консулски операции да имат пръст.

Янсън примигна. Предположенията на учения сложиха пръст в раната му. Този въпрос го глождеше още от Атина.

— Но защо? Как? — попита той.

_Беше ли възможно?_

Фийлдинг се размърда неспокойно на стола с твърда облегалка, плъзгайки върховете на пръстите си по боядисаните с черен лак ръбове.

— Не искам да кажа нищо. Дори не правя предположения. Само питам. Помисли. Питър Новак беше станал по-влиятелен от много суверенни държави. Така че може да е объркал волю или неволю нечии сметки, нечии планове, да е застрашил някой бюрократ, да е вбесил някой силен играч… — Фийлдинг махна с ръка, искайки да покаже с жеста си, че възможностите са твърде мъгляви, за да бъдат разбрани. — Може някой американски стратег да е стигнал до извода, че е станал прекалено влиятелен, че се е превърнал в заплаха просто защото е независим играч на международната сцена.