Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
— Всъщност коя планета избраха Ревизорите, анализирайки движенията на космическия поток? — провикна се към Ризек Има. — Огра?
— Да, Огра — засмя се през рамо Ризек. — От голяма полза щеше да ни е, няма що.
— Понякога избира потокът — отпусна глава назад Има. — Друг път — ние.
Думите ѝ прозвучаха почти като мъдрост.
Рел натисна няколко копчета и двигателите забучаха, после дръпна лоста на ховър механизма и корабът се отлепи от земята с леко потреперване. Вратите на товарния отсек се отвориха, разкривайки северната полусфера на водната планета под нас.
Беше изцяло погълната от облаци заради бурята, която се вихреше по повърхността ѝ. Градовете, напълно забулени, бяха плаващи, така че да се нагаждат към приливите и отливите и да понасят силните ветрове, дъжда и гръмотевичните бури. Рел подкара кораба и се изстреляхме в космоса, попадайки за миг в пустата прегръдка на тъмнината.
Навлязохме в атмосферата на Пита за отрицателно време. Внезапното покачване на налягането сякаш смачка тялото ми, чух някой в задната част на кораба да повръща. Стиснах зъби и принудих очите си да останат отворени. Спускането беше любимата ми част, когато необятната земна шир се разгръщаше пред нас — в този случай водна шир, тъй като, с изключение на няколко блатисти острова, тази планета беше изцяло потопена във вода.
Когато проникнахме през облачната покривка, от гърдите ми се изтръгна възторжен звук. По корпуса на кораба ни задрънча дъжд и Рел включи визуализатора, за да не се мъчи да гледа през плътната завеса от дъждовни капки. Но и през капките, и на екрана виждах гигантски, пенести вълни в синьо, сиво и зелено и кълбовидни стъклени сгради върху водната повърхност, понасящи смело напора на водата.
Не можах да се сдържа и надникнах към Акос, чието лице бе замръзнало от изумление.
— Поне не сме на Трела — казах му с надеждата да го изтръгна от шока. — Там небето гъмжи от птици. Стана страшно, когато цяло ято се блъсна в предното ни стъкло. После трябваше да ги стържем с нож.
— Участвала си лично? — учуди се Има. — Колко очарователно.
— Да, за твое сведение, поносимостта ми към гнусни неща е голяма — отвърнах. — Често имам нужда от нея. Сигурна съм, че и с теб е така.
Вместо да отговори, Има затвори очи. Но в мига преди това май я видях да поглежда към Ризек. Едно от гнусните неща, които понасяше, сигурна съм.
Нямаше как да не се възхитя на таланта ѝ за оцеляване.
Полетяхме над вълните и мощният вятър забрули кораба ни. Отгоре развълнуваните води приличаха на набръчкана кожа. Повечето хора намираха пейзажа на Пита за монотонен, но на мен ми харесваше как по свой начин пресъздава в умален мащаб необятния космос.
Минахме над една от многото плаващи купчини боклуци, върху която шотетците скоро щяха да кацнат, за да оберат каквото сметнеха за годно. Беше по-голяма, отколкото си представях, с размерите на градски квартал, и осеяна с камари метал във всевъзможни нюанси. Умирах от желание да кацнем на нея, да претърся мокрите ѝ артефакти, за да изровя ценното. Но корабът ни продължи напред.
Столицата на Пита, Сектор 6 — питарците не се славеха с поетичните си имена, — плаваше върху сивкавочерното море на екватора на планетата. Сградите ѝ приличаха на понесени от течението сапунени мехури, макар че бяха закотвени с гигантска подводна конструкция, която мнозина наричаха инженерно чудо и по чиято поддръжка работеха най-добре платените служители в галактиката. Рел насочи кораба ни към площадката за кацане и аз загледах през прозорците как някакво механично съоръжение пълзи към нас откъм една от близките сгради — нещо като тунел, който щеше да ни запази сухи. Жалко. Исках да усетя, дъжда по кожата си.
Всички, с изключение на Рел, слязоха от кораба и ние с Акос ги последвахме — на известно разстояние. Ризек, който вървеше най-отпред с Има до себе си, поздрави един питарски сановник и той му отвърна с отривист поклон.
— На какъв език предпочитате да проведем разговорите? — попита питарецът на толкова лош шотетски, че едвам го разбрах.
Мъжът имаше тънък, бял мустак, приличащ на плесен над горната му устна, и големи, тъмни очи.
— Всички говорим свободно отирийски — отвърна подразнено Ризек.
Шотетците се славехме с това, че говорехме само собствения си език, благодарение на политиката на баща ми, а вече и на брат ми, да държат народа в невежество относно истинските механизми на галактиката. Нo Ризек открай време се засягаше, когато някой предположи, че владее само един език, сякаш по този начин хората го обявяваха за глупав.