— Значи днес беше добре? — попита Джон.
— Наистина добре — отвърна Анна.
Седяха един срещу друг в едно кафене в Лейнс, където се бяха уговорили да се срещнат след края на празненството.
— Имаше стотици хора и всички купуваха от нашите сладоледи. Цареше чудесният дух на малката общност. Колко жалко, че баба Вив не можа да го види.
— Звучи ми добре — каза Джон.
— Жалко беше, че и вие с Алфи не успяхте да дойдете — промълви тя.
— Да, така е. Просто го оставих на Миа.
— Само дето… — Анна се поколеба. — Не можеше ли да го доведеш със себе си? Не е далеч от център „Морски свят“. Щеше да се радва.
— Наистина нямах настроение днес — каза той. — Да бъда сред толкова много хора.
Анна се стегна. Напрежението в апартамента ставаше все по-осезаемо през последните няколко дни. Някъде щеше да се пропука.
— Виж какво, Джон, имам чувството, че нещо шикалкавиш. Има ли нещо, за което трябва да поговорим?
Той изглеждаше притеснен и се въртеше нервно на стола си.
— Не, всичко е наред. Просто съм изморен.
— Ти може и да искаш, но аз повече не мога да се преструвам — заяви Анна.
— За какво да се преструваш? — промълви Джон несигурно.
— За теб. За мен. Нещо се промени и аз най-сетне съм готова да го приема. Но мисля, че ми дължиш малко честност във връзка с чувствата си. Знам, че решихме да дадем на връзката ни втори шанс, но не съм убедена, че ще можем. Все още ли имаш чувства към Миа?
Джон помълча.
— Алфи заслужава…
— Не го замесвай — повиши глас Анна. — Не е честно.
— Окей — отвърна Джон. — Доста поразмислих. Когато се разделихме с Миа, бях бесен. Тя нарани гордостта ми, като ме измами, и ми трябваше доста време, за да разбера, че онова, което се случи, се дължеше отчасти и на моето поведение.
— И какво… Сега по-примирен ли си със ситуацията?
— Донякъде. Струва ми се, че много прибързано се отказах. Не поставих потребностите на Алфи на първо място и искам да го направя сега. Готов съм да поема отговорността за случилото се, за това, че го изоставих.
— Ти си добър баща — отбеляза Анна. — Вече го показа.
— Но мога да направя повече. Анна, ние с Миа смятаме, че на Алфи ще му е по-добре, ако сме заедно. Освен това, осъзнах, че искам точно това.
Анна чуваше думите му, но те някак не стигаха до нея. Като че ли целият контрол, който имаше върху ситуацията, изведнъж й се беше изплъзнал.
— Съжалявам, Анна. Знам, че не е точно онова, което ти обещавах. Но ми дадоха втори шанс за щастие и искам да се възползвам от него.
— Говориш сериозно, нали? — Анна изрече думите с мъка. — „Не е точно онова, което ти обещавах“? Много далеч е от онова, Джон. Значи наистина бяхме дотук. Скъсваме.
— Съжалявам. Знам, че не бях наясно с онова, което искам — призна Джон, — но това е, защото самият аз не бях сигурен. Мислех, че ти и аз можем да опитаме. Наистина мислех така, Анна.
