Карамел с морска сол
- Автор: Клементс Эбби
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златина Пенева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Карамел с морска сол». Краткое содержание книги:
Джон надникна през вратата.
— Тук всичко наред ли е? — усмихна се той. — Защото звучи като лудница. Вечерята е почти готова.
— Добре сме — отвърна Анна и го погледна.
Видя сърдечното му изражение, което я беше пленило още първата вечер, която прекараха заедно.
— Добре — каза той. — След още пет минутки. Боя се, че все още няма нищо за нас, Анна, освен ако не искаш панирани пилешки хапки.
— Мисля да изчакам малко — каза Анна.
Джон затвори вратата и тя се обърна отново към Алфи. Бърз като стрела, Хепбърн скочи от скута й и хукна навън, като разпиля кубчетата във всички посоки.
— О, НЕ! — възкликна Алфи и отново се разкиска.
— Няма нищо, миличък — каза Анна. — Това просто значи, че трябва да започнем играта отначало.
Тя загреба кубчетата с ръка, така че Алфи да стига до всички с пухкавите си ръчички.
— Сега какво друго да построим? — попита Анна, като сложи ръка на устата си, все едно че обмисляше план.
— Дъ… руга къща — каза Алфи.
— Различна ли?
— Да — отвърна той и сложи едно жълто кубче за основа. — В тази къща ще живеят мама и татко.
Думите му направо зашлевиха Анна.
Може би не Алфи играеше „на ужким“. Може би играеше тя самата.
След като сложиха Алфи да си легне, Джон приготви вечеря за себе си и за Анна — чинии с димящи спагети болонезе.
— Как мина днес? — попита Анна. — Ходил си на среща, така ли?
— О, да — отвърна Джон, докато сипваше спагетите. — Приятни момчета и агенцията май е интересна. Не съм сигурен, че това ще доведе до нещо обаче.
— Окей. Е, все пак си струваше да опиташ. Джон сви рамене.
— Да се надяваме. Между другото, исках да ти кажа, че другата седмица Алфи ще поостане малко по-дълго от обикновено.
— Чудесно — отвърна Анна. — Знаеш, че обичам да е при мен.
— Миа ще го доведе в четвъртък. Имала някакво мероприятие по събиране на средства.
— Окей — каза Анна, като се насили да не реагира при споменаването на Миа.
При мисълта, че ще я види отново след всичко онова, което се беше случило, на Анна й прилоша.
— Нямаш проблеми с това, нали? — попита я Джон. — Искам да кажа, че бих могъл да се срещна с нея някъде другаде, ако така ще ти бъде по-лесно.
Всичко й идваше толкова скоро.
— Няма нищо — въздъхна Анна. — Искам да кажа… — Нещо в нея поддаде и се скъса. — По-скоро не бих искала да я виждам никога повече, честно казано… но мога в случая да се държа като зрял човек, ако и тя може.
— Хайде, Анна — каза Джон, — няма нужда от всичко това.
— Така ли? — Тя му хвърли гневен поглед. За момент й се зави свят и тя почувства нужда да остане сама. — Отивам да взема вана.
Анна излезе от кухнята, а главата й се въртеше. Седна на пейката в антрето, до купчината поща, натрупала се там през седмицата, без да я погледне.
Изведнъж тя забеляза цветна картичка сред купчината сметки и я извади. Яркосиньо небе сияеше над теракотени на цвят сгради и искряща река. В центъра на снимката се виждаше мост, който тя веднага позна — Понте Векио във Флоренция.
Тя обърна картичката и зачете елегантния почерк в черно.
Анна,
Кажи ми, че не си забравила Флоренция и силата на сладоледа все още.