Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Защо?
— Доколкото си спомням, каза, че бил неспособен да управлява.
— Не се обиждай, Мърл, но ако някой измежду вас е способен да управлява, то това е именно той.
— О, без съмнение — отвърнах аз. — В повечето родове има по един като него. Винаги има по един законен глава на рода и по един, който на практика взема всички важни решения. Първият присъства на приеми и кани гости, а вторият крои плановете. Мандор е от втория тип. Той обича да действа в сянка.
— Значи с него потайните личности в рода ви стават две.
— Не съм съвсем наясно с това — казах аз. — Не знам какви точно са позициите на Дара в рода на баща й — Хелграм, и в рода на майка й — Хендрейк. Освен това не е изключено и в нашия род да има някаква подмолна борба за власт, при условие че се очаква следващият крал да носи герба на Сауал. Но колкото повече научавам за Мандор, толкова повече ми се струва, че това е малко възможно. Склонен съм по-скоро да мисля, че всички са се обединили зад общата идея — да ме коронясат по живо по здраво.
— Значи с две думи следващият е Джърт.
— Всъщност след Мандор идва ред на кръвния брат на Джърт — Деспил. Джърт каза, че Деспил почти сигурно ще му отстъпи реда си, но според мен това си беше чиста проба добро пожелание. Съвсем не съм сигурен, че ще стане точно така. Както и да е, Джърт заяви, че тронът вече не го интересува.
— Ха! А според мен той просто сменя подхода. Ти си го пердашил твърде често в миналото и той е решил да ти извади душата с памук. Дано това колелце се погрижи за гърба ти.
— Не знам — казах аз. — Ще ми се да му повярвам, но все още ми е трудно да го сторя след всичките номера, които ми е извъртял в миналото.
— Да предположим, че всички сте вън от играта. Кой идва след вас?
— Не съм съвсем сигурен — казах аз. — Мисля, че идва ред на Хендрейк.
— Мътните да го вземат! — възкликна Люк. — Ама и Хаос е едно изчанчено място…
— Не точно изчанчено. Просто трябва да си наясно кой и как дърпа конците.
— Какво ще кажеш аз да спра с въпросите, а ти да ме осведомиш по свое усмотрение?
— Добра идея.
Говорих доста време, прекъсвайки на няколко пъти, колкото да хапнем по нещо и да пийнем малко вода. Спряхме на два пъти и едва тогава успях да усетя колко съм изморен. Докато въвеждах Люк в правилата на играта в Хаос, си спомних, че ми предстои още един такъв разговор с Рандъм. Знаех си, че река ли да се свържа с него, той тутакси ще ми заповяда да се върна в Амбър. Не можех да си позволя да пренебрегна директната заповед на краля, макар да бях на път да стана негов колега. Точно затова засега си траех.
— Приближаваме се — каза Найда след малко.
Пътят се бе разширил още повече, почти колкото бе предположила тя. Инжектирах една сериозна енергийна доза в системата си и я асимилирах. Продължихме да яздим.
Не след дълго Найда се обади отново:
— Съвсем близо сме.
— На две крачки, а? — подхвърли Люк.
— Нещо такова — отвърна му тя. — Не мога да бъда по-конкретна при състоянието, в което се намира Корал.
Но само след десетина минути чухме викове в далечината.
Люк дръпна юздите на коня си.
— Нещо като кула — каза той.
Найда кимна.
— Запътили са се към нея, установили са се там или се защитават в нея от някого?
— И трите — каза тя. — Сега вече разбирам. Нейните похитители са били преследвани, достигнали са до кулата и сега са там.
— Как така изведнъж ти се изясни всичко?
Найда ме погледна бързо и аз приех това като молба да измисля спешно някакво обяснение, което да няма нищо общо със загадъчните дарби на тай’иги-те.
— Аз използвах Колелцето — смотолевих. — Опитах се да засиля чувствителността на сетивата й.
— Добре — каза Люк. — Можеш ли да й помогнеш още малко, за да разберем срещу какво по-точно сме изправени?
— Мога да опитам — отвърнах, присвих очи и хвърлих един потаен поглед към Найда, за да разбера какво мисли по въпроса. Тя ми кимна едва забележимо.
Не бях съвсем сигурен как бих могъл да й помогна, затова просто насочих към нея една енергийна порция и зачаках.