Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Да? — каза той. — Ти ли си, Мърл? — И тогава образът му отплува и на негово място се появи самият Люк: препускаше на кон из някакъв полуобгорен, полунормален пейзаж.
— Да — отвърнах. — Предполагам, че вече не си в Кашфа.
— Правилно. Ти къде си?
— Някъде из Сенките. А ти?
— Проклет да съм, ако знам — каза Люк. — Следваме черната пътека от няколко дни и всичко, което мога да ти кажа, е също „някъде сред Сенките“.
— О, открихте я значи?
— Найда я откри. Аз не виждах нищо. Просто я последвах. От време на време мярвам по някой участък. Това девойче е страхотен следотърсач.
— Тя с теб ли е сега?
— Да. Освен това твърди, че вече ги настигаме.
— Тогава по-добре ме прехвърли.
— Хайде.
Люк протегна ръка. Аз се пресегнах, хванах я, направих крачка напред и я пуснах. Появих се точно до третия кон, на който бяха натоварили провизиите си, и извиках:
— Здрасти, Найда!
До Люк и Найда яздеше някаква тайнствена фигура, възседнала черен кон.
Найда се усмихна.
— Здравей, Мерлин.
— Какво ще кажеш за „Мърл“?
— Щом искаш.
Мъжът на черния кон се обърна и ме погледна. Едва успях да удържа смъртен осния удар, който се зароди в Колелцето, отвръщайки на условния ми рефлекс с такава скорост, че чак успя да ме стресне. Въздухът между нас се изпълни с пронизително проскърцване, сякаш някой ненадейно бе набил не съвсем читави спирачки.
Това беше той — едрият русокос кучи син, облечен с жълта риза и черни панталони и обут с черни кожени ботуши. По дрехите и колана му забелязах поне два-три ножа. Върху голите му гърди се поклащаше медальон с гравиран върху него лъв, разкъсващ еднорог. При последната ни среща той замалко не претрепа Люк от бой. Беше наемник, Робин Худ на Еринор, заклет враг на Амбър и незаконен син на покойния му владетел Оберон. Ако не ме лъжеше паметта, нямаше кралство в пределите на Златния Кръг, което да не е обявило тлъста награда за главата му. От друга страна, той беше и стар приятел на Люк, който се бе заклел, че наемникът съвсем не е толкова зъл, колкото изглежда. Накратко това беше моят чичо Далт. Помислих си, че би трябвало да внимава с резките движения, защото мускулите му можеха като нищо да разкъсат скъпата коприна на ризата му.
— … сигурно помниш моя военен съветник Далт — каза Люк.
— Помня го — промърморих.
Далт се загледа я избледняващите черни линии, които се носеха между нас като валма пушек. После дори се усмихна. Едва-едва.
— Мерлин — каза той, — син на Амбър, принц на Хаос, човекът, който ми изкопа гроба.
— Това пък какво беше? — попита Люк.
— Малък словесен гамбит — отвърнах му аз. — Имаш добра памет, Далт… За лица.
Той се захили.
— Трудно се забравя гледката на зеещ гроб. Но аз нямам сметки за уреждане с теб, Мерлин.
— Нито пък аз. Засега.
Той изръмжа, аз му върнах жеста и с това официалното ни представяне приключи. Отново се обърнах към Люк и попитах:
— А самата пътека създава ли ви някакви проблеми?
— Не — каза той. — Въобще не е като в историите, които съм чувал за Черния път. Понякога изглежда малко неприветлива, но досега не ни е създавала никакви грижи. — Люк погледна надолу и се засмя. — Вярно, широка е само две метра и нещо, а на места дори е още по-тясна.
— Не бързай със заключенията — подхвърлях аз и огледах пътеката с помощта на Логрус. — Според мен просто сте имали късмет.
— Не е изключено — съгласи се Люк.
Найда също се засмя и аз се почувствах глупаво. Присъствието на тай’ига-та ги предпазваше не по-зле, отколкото бих ги предпазил аз например.
— Май и нататък ще ви върви все така — добавих.
— Ще ти трябва кон, Мърл — отбеляза Люк.
— Май че си прав.
Боях се да използвам някое Логрус-заклинание и така да привлека нечие нежелано внимание. Освен това вече се бях убедил, че Колелцето може да дублира почти всички магически функции на Логрус и затова му предадох своето желание, после насочих енергийната нишка, тя се проточи, проточи се още малко и установи контакта.