Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Седмата жертва - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Седмата жертва

Электронная книга - «Седмата жертва». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. Романът „Седмата жертва“ е 21-а книга с главна героиня подполковник Анастасия Каменская. Действието се развива в Москва в края на 90-те години. Нито старши пълномощникът от криминалния отдел на милицията Настя Каменская, нито следователят Татяна Образцова биха могли да предположат, че участието им в телемоста „Жени с необичайни професии“ ще доведе до трагедия. След предаването тайнствен убиец започва методично да убива самотни бедни хора, а около труповете оставя непонятни послания. За кого са предназначени те — за Настя или за Татяна? И кой ще бъде следващата жертва?
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 181
Перейти на страницу:

До дома на Шувалов стигнаха точно в осем без петнайсет. Колата му — сива тойота — стоеше близо до входа.

— Завчера той излезе в осем без десет, а вчера — в девет без петнайсет, вероятно първия ден беше тръгнал за първия час, а втория — съответно за втория, който започва към десет и половина — коментира Валентина. — Приготви се, скъпи, напълно е възможно да се наложи да чакаме дълго. Но аз мисля, че ще е по-добре той да тръгне по-късно, движението ще бъде вече по-интензивно и ще ни бъде по-удобно, не намираш ли?

— Важното е Шувалов да излезе — отговори Коля. — Пък ние все някак ще се оправим.

В осем без десет Виктор Петрович Шувалов излезе от къщи и се качи в колата. Валентина не потегли, докато сивата тойота не се скри от погледите им.

— Е, с бога напред — каза тя тихичко и завъртя ключа. — Да се надяваме, че няма да промени маршрута си.

Като поснова из малките пресечки, Валентина излезе на улица „Дорожная“, по която можеше да стигне до отбивката към Околовръстното шосе. И предния, и по-предния ден Шувалов бе стигал до университета по Околовръстното шосе и Мичурински проспект. Именно на „Мичурински“ Селуянов бе набелязал мястото за запознанството.

Те видяха отново сивата тойота на Шувалов вече на „Мичурински“. Когато подминаха Олимпийското село, Николай каза:

— Стегни се, Валя, наближаваме. — И сам се изненада, че гласът му незнайно защо прозвуча приглушено и дрезгаво.

Валентина увеличи скоростта, като току поглеждаше колата на Шувалов доста пред тях, и стигна до кръстовището на Мичурински проспект и улица „Лобачевски“ точно в мига, в който трябваше, тъй че с точност до десет сантиметра да застане по отношение на тойотата така, както го бе планирал Селуянов. В очакване на зелен светофар Шувалов стоеше във втората колона, възнамерявайки да пресече кръстовището и да продължи напред. Валентина застана в третата и когато светна зелено, тръгна, включи мигач, показвайки, че иска да завие надясно, и нахално засече Шувалов, който най-спокойно си караше напред. Това беше извънредно грубо нарушение от нейна страна, от третата колона не можеше да завива надясно, всички желаещи трябваше да чакат в първата колона. Тъй като сблъсъкът се оказа неизбежен, той се случи.

Шувалов изскочи от колата с побеляло от гняв лице.

— Вие, госпожичке, имате ли ум в главата? — закрещя той. — Къде се тикате от третата колона?

Валентина лениво отвори вратата и с елегантно движение спусна крачетата си навън.

— Но аз трябваше да завия — капризно проточи тя. — Разбирате ли, трябваше да завия. Вие трябваше да видите, че включих мигача. Защо не се оглеждате?

— Абе какъв мигач, по дяволите! Ако щете, включвайте и десет мигача, аз не съм длъжен да ви гледам, защото от третата колона не се завива. Ясно ли ви е това, госпожичке? Не се завива. Ето, вижте! — Той вдигна ръка и започна да сочи знаците. — С една дума, хайде бързо да решаваме как ще ремонтирате колата ми, нямам време.

— И аз нямам — невъзмутимо отговори Валентина. — Хем и тепърва ще видим кой чия кола ще ремонтира. Вие ми смачкахте колата, одраскахте вратата ми.

— Аз? На вас? — Шувалов се задави от възмущение. — Вие ми направихте това, а не аз на вас! Не, просто да не повярваш, какви нагли хора има! Имате ли мобилен телефон?

— Ами имам — кокетно кимна тя. — Защо?

— Тогава се обадете и извикайте катаджиите или както се казваха сега. Хайде, госпожичке, давайте, размърдайте се, времето тече, аз закъснявам за работа.

— Впрочем и аз не съм тръгнала да се разхождам за удоволствие. Виж го ти, колко бил делови, сякаш само той на този свят работи, а останалите нищо, мотаят се — озъби се младата жена.

Докато чакаха инспектор от транспортната милиция, Валентина седеше до мъжа си в колата и внимателно наблюдаваше Шувалов. Той току си поглеждаше часовника, но изобщо не обръщаше внимание на повредите, нанесени на автомобила му, не обикаляше наоколо, не опипваше вдлъбнатините и не клатеше съкрушено глава. Личеше, че в момента е нервиран само защото закъснява за работа. Валентина свали стъклото на прозореца и го повика с ръка.

— Искате ли да се обадите в работата си и да предупредите, че ще се забавите? — миролюбиво попита тя. — Лично аз вече се обадих.

— Искам — сърдито избуча Шувалов.

Валентина му подаде телефона.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)