Градска тарифа

Той отмести опразнената чиния, която само преди няколко минути беше препълнена с димяща супа, и сервитьорът, който зорко го наблюдаваше, начаса я грабна и се втурна да донесе специалитета.

— Фьодор Иванович, но за да се съставят списъци, също е нужно време, и то доста — предпазливо се застъпи Настя за младите оперативни работници. — И после, издирвали са адресите, на които може да се крие Канунников, проверявали са ги из цяла Москва и Подмосковието, пращали са запитвания до други градове. Те просто не успяват да свършат всичко, твърде малко време имаха, а са само двама.

— А защо са само двама? Ето, тебе питам — защо са само двама? Кой е взел решението колко трябва да бъдат? Аз разбирам, че за работа по убийство четирима оперативни работници са достатъчни, ако са грамотни, но при нас се получават само трима, защото Ванюшка и Витюшка струват двамата колкото един, и то едва-едва. Но нали на нас ни е поверено не само разследване на убийство, а и издирване на укрил се заподозрян. Къде ни е управлението по организиране на работата? Да не са измрели всички там? Или са ги изпоуволнили и изпосъкратили? Защо Ванка и Витка трябва да вършат тяхната работа?

Настя сви рамене. Гневът на следователя беше справедлив, но какво можеше да му отговори? Началниците решават тези въпроси, а не тя. А от какви съображения се ръководят те — за двайсет и повече години служба тя така и не разбра съвсем. Знаеше само, че в резултат на многобройните реорганизации, преименувания, структурни промени и на бясното кадрово текучество служителите, също както и началниците, първо, почти напълно са изгубили представа кой с какво и по какъв начин трябва да се занимава, и второ, изчезнало е и умението да поддържат оперативните връзки между подразделенията. Има такова понятие: време за свеждане на заповедта. Та това време някога, в годините преди перестройката, се измерваше с минути, а днес — със седмици, че и с месеци, а понякога изобщо с нищо не се измерва, защото заповедта просто не стига до всички. Засяда някъде, утаява се и кротко плесенясва.

Зарубин вдигна глава и се загледа през прозореца.

— Охо, докараха нашия приятел. Май той още не може да шофира сам…

Настя и Давидов оставиха вилиците и погледнаха навън. От спряла пред заведението кола слязоха Седов и някаква жена, а мъжът зад волана остана вътре. Жената грижовно оправи шала на Павел и бързо му заговори нещо. Седов се дръпна и тръгна към входа, а тя се върна в колата.

Павел изглеждаше отвратително, но личеше, че се е постарал да се стегне. Лицето му беше подпухнало, очите му — кървясали, под тях имаше тъмни торбички, но инак беше прясно избръснат и с измита коса. От миризмата на алкохолните пари — тежка, задушлива, остра — на Настя моментално й се догади. От дотичалия веднага сервитьор той поиска двойно еспресо и газирана минерална вода.