Градска тарифа

Но Милена не вярвала, че може да я изгонят просто така, без никаква причина. Тя не краде, предава касата до копейка, не чупи бутилки с напитки, а че не отстъпва на шефа — е, могат ли да я уволнят заради това? Била прекалено наивна, за да разбере веднага какви са московските нрави.

Минали два месеца и преди да й изплати обещаната заплата, шефът изпратил на сергията проверяващ. Онзи намерил липси на стойност десет хиляди рубли.

— Няма да получиш никаква заплата — злобно заявил шефът. — Шест хиляди за два месеца вземам за сметка на погасяване на дълга, останалите четири хиляди ще ми ги дължиш. Избирай: или работиш без заплата, докато не си погасиш дълга, или се махаш. Донеси четири хиляди — и прав ти път. И да не ти е хрумнало да се криеш, чрез Светка винаги ще те намеря.

Мила просто не можела да разбере откъде са се взели тези огромни липси, после се досетила, че всичко това е спектакъл, разиграван с всяка нова продавачка. Наемаш я, два месеца не й плащаш, после измисляш липсите и я уволняваш. Така се сдобиваш с безплатна работна ръка. Ако имаш късмет — получаваш и сексуални радости. И никакъв риск, защото всички момичета живеят в столицата нелегално, други не вземат на такава работа, така че те няма да се оплачат в милицията.

— Предупреждавах те — отчаяно й говорела Светлана, — нали ти казвах, че ще те изгони като едното нищо. Ако беше си легнала с него, щеше да имаш стабилна работа. Защо бе, защо си такава глупачка?! Какво си въобразяваш? Всички тук сме чужденци без регистрация, на никого не сме притрябвали, макар че сме рускини, а ако залагаш на външността си, да беше се хванала проститутка. Да не мислиш, че като си по-красива от мен, ще имаш друга съдба? Самозалъгваш се, че заради красотата ти за теб ще измислят специални житейски правила? Няма да измислят!

Но Мила по онова време най-малко се вълнувала за красотата си. Трите години, прекарани в семейството на съпруга й, я били убедили, че за нищо не я бива, освен за най-простата и мръсна работа, а провалът й в института само укрепил ниското й самочувствие.

И тя тръгнала да търси работа. Просто вървяла по улиците и надничала във всички магазини наред, като започвала от най-невзрачните сергии и свършвала със супермаркетите. Търсела земляци. Не познати, разбира се, но нали по лицето на човека винаги можеш да определиш от кой регион на Средна Азия произхожда…

Търсила и намерила. Разказала му своята история, помолила за работа. Провървяло й: човекът, с когото се заприказвала, познавал друг, родом от нейния град, а той, разбира се, познавал свекърва й. (И как иначе, нали нея я познавал целият град!) А и имал твърде лошо мнение за нея. Така Мила получила работа. Отново се озовала на сергия.

— Още нямаш опит — казал й новият шеф, — работила си на сергия само два месеца. Ако се представиш добре, ще те преместя в магазина, ще стоиш зад щанда, а засега остани тук.