В земята пламък се крие

— Градовете са популярни места — каза Фемандерак. — На всяко голямо сборище възниква потенциалът за добро и зло. Обикновено хората просто гравитират около средата. В Златната ера Инструър е бил велик град, с въздигнати идеали, сега, след векове посредственост, клони към злината. Но не го съдете по днешното му лице. Ако легендите по някакъв начин отразяват истината, някога този град е бил бастион на всичко достойно. Заслужава си спасяването.

— Може би всеки град е най-добре да бъде преценяван спрямо хората като Фоилзи — рече хауфутът.

— Какво стана с нея? — попита Лийт. — В един момент беше с нас, в следващия я отведоха.

— Подозирам, че плешивият има нещо общо с това. Двамата се познават отпреди. Може да е използвал влиянието си, за да я спаси от съдбата ни.

— Ами ние? Нас кой ще спаси?

— С поемането на тази мисия вече сме избегнали най-лошата съдба — рече Хал. — Всичко останало е бонус.

— Е, аз бих желал колкото се може по-голям бонус — рече Кърр, мислено поклащайки глава пред баналността на сакатото момче. Как изобщо са могли да възприемат думите му за мъдрост? — Може би пазачите знаят нещо, което може да ни помогне.

— Може — съгласи се Лийт, внимавайки да не заговори прекалено високо. Махна на пазачите, които стояха при входа на малката стая. По-близкият, възрастен мъж с кичур посивяла коса, отвори вратата и се приближи към тях.

— Какво можеш да ни кажеш за Отпадника? — попита го Кърр.

— Съжалявам, приятелю, не разполагам с достатъчно здрав стомах за това — отвърна пазачът, поклащайки глава. — По-добре да не узнавате предварително. Аз гласувах за свободата ви. Не подкрепям онези, които призовават за освобождение от злото, а затварят други.

— Тогава ни освободи — с напрегнат глас прошепна Фарр. — По силите ти е да го сториш.

— Не е — дойде тихият отговор. — Другарят ми е особено настоятелен да види смъртта ви и ме държи под око. И как бих могъл да наруша клетвата си на Часовой към онези с по-висш ранг от мен?

— Нарушаваш я като ни държиш затворени — рече Кърр, но долавяше истината в думите на пазача. Никой Часовой нямаше да престъпи директна заповед от шести ранг.

— Мога да ви кажа за Отпадника — по-младият пристъпи към тях с усмивка.

Още един изпълнен с надменност — помисли си Кърр. Как Часовоите от Инструър са паднали толкова ниско? И как така ние във Фирейнс — включително далекозримият Кроптър — не сме го забелязали? Подобна информация би била от голяма полза.

— Не осъзнавате каква чест ви е оказана — рече мъжът. — Отпадникът е използван само три пъти от основаването на Ескейн.

— Е, вече се чувствам много по-добре! — рече Фарр. Излъчваната от планинджията заплаха накара фермера да затаи дъх.