В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
— Не ща чудеса! — внезапно каза Лийт, изненадвайки ги. Бяха го сметнали за заспал. — Не ми трябва магия! Или поне искам магия, която да е без значение, която да не променя нещата. Омръзна ми да бъда манипулиран от пророчества.
— Защо се страхуваш толкова от Огнебитието? — запита отшелникът. — Нима то се намесва в контрола ти върху нещата? Твърде неконтролируемо?
— Вземи пророчеството за пример. Когато пристигнахме в Бандитската пещера, ти ми сподели двете „слова“ както ги нарече. Първото се сбъдна. Както и двете предричания, които ми даде за потвърждение на думите си. Почувствах се сякаш друг направлява живота ми. Изглеждаше сякаш ти се перчеше със силата си.
— Значи са се сбъднали, така ли? Ако трябва да съм честен, не си спомням какво представляваха.
Лийт се почувства някак кухо.
— Първото бе важна догадка да избягаме от уайдузите в Адунлок. Двете предричания се отнасяха до падане във вода и несподелена тайна. Второто пророчество още не е сбъднало.
— Значи не би обърнал внимание на други пророчества?
— Не казах това — протестира Лийт.
— Двете се изключват взаимно — каза отшелникът. — Всяка употреба на Огъня — независимо дали за добро или зло — отнема своето от живота на онези, които го употребяват и онези, които извличат облага. Огънят ти дава контрол над нещата, но източникът на Огъня получава контрол над теб. Чудесата те разтварят към чудотворното.
— Значи се чувствам контролиран, защото съм контролиран?
— Нека кажем, че усещаш наличието на сили, многократно надвишаващи твоите и затова се чувстваш погълнат.
— Е, да следваме ли пророчеството или не? — запита Фарр. — Смятах, че вече сме решили това. Не ме интересува откъде идва насочването, искам да продължим напред. Прекалено много приказки и твърде малко действие.
— Следваме пророчеството! — обяви Кърр. — И ако отшелникът е прав, попадаме под магията му.
— Ако попадането под несъществуваща магия е най-голямата ни заплаха, то изглежда нещата се подобряват — отбеляза хауфутът.
— Нещата ще се подобрят при напускането на този отвратителен град — рече Кърр.
— Много добре! — рече Деорк. Езикът му цъкаше като търговец, отбелязващ наличен инвентар. — Красота.
— Благодаря — рече Аркосът на Немохайм. Усещаше възбудата на централната камера на Пиниона, но си наложи да запази контрол. Докато брудуонецът биваше, все повече и повече, запленен от несъмнената привлекателност на това място, умът на Аркоса неспирно летеше над различните възможности да се възползва от преимуществото си.
— Този за какво е? — обърна се Пазителят на Андратан към домакина си. Бе опрял ръка на малка масичка, в единия край на която имаше нещо прилично на менгеме.
— Един от моите — гордо каза Аркосът.
— Как работи?
— Ръцете идват тук… — каза Аркосът, посочвайки металния механизъм. — Сетне пръстите се разперват… би ли сложил ръка?
Деорк охотно се подчини.
— Сега, ако завъртя тези винтове… нали не е много стегнато? Добре — ръката е приклещена здраво. Всеки винт е самостоятелен, така че мога да раздалечавам пръстите — ето така.
— Отлично! — Пазителят потръпна при допълнителното пристягане.
— А ако дръпна този лост, целият механизъм се освобождава. Какво мислиш?
— Колко далеч могат да бъдат раздалечавани пръстите? — Деорк сви и разтвори юмрук, Аркосът се изненада да види занесен поглед в очите му.
— Стандартът е четири инча, повелителю.
— Добре. Поръчай един и за мен. Ще си го прибера при следващото си посещение тук, начело на брудуонската армия.
Аркосът кимна.
— Впрочем, тези уреди са прекалено чисти.
— Да, милорд.
— Най-важното оръдие на мъчението е страхът, а не болката. Целта ти е да ги накараш да осъзнаят, че са твоя играчка — забравена, изоставена, неподлежаща на спасение и помощ. Болката е само бонус! — облиза устни.
— Разполагаме с още много други инструменти…
— Да, видях ги. Сега нямаме време за това. Покажи ми затворника.
Прекосиха камерата, следвани от останалите Аркоси. В далечния ъгъл трепереше младеж, прикован към студената каменна стена. Не изглежда да ни предостави много забавление! — помисли си Аркосът. Жалко — нуждая се отколкото се може по-голяма занимавка.
Аркосът и брудуонецът продължиха с играта.