Жертвите на Анубис [bg]

— Ловецът на крокодили — каза Хатусу.

— Да, и това е бил идеалният избор. Човек, който не чувства дълг към Египет и законите му. Разбойник, който може да ходи свободно нагоре-надолу по Нил, без да предизвиква подозрения. Мъж, който може да наеме крадци, да отиде до селото на „носорозите“ и да намери Белет. И най-накрая — заключи Амеротке, — човек, който няма нищо общо с царицата и с храма на Анубис.

Един пазач се приближи и коленичи:

— Имаме новини. Съгледвачите ни в долината докладваха, че има раздвижване…

Сененмут скочи веднага, Хатусу и Амеротке го последваха.

— Наредете колесниците да останат на място! — заповяда везирът. — Доведете нубийците. Да тръгнат веднага и възможно най-безшумно. Никой не бива да се измъкне.

Офицерите тихо инструктираха войниците си.

Всички започнаха бавно да се придвижват в бойна редица. Ескадронът с колесниците беше изтеглен по фланговете, за да отреже пътя на бегълците. Сененмут беше убеден, че има само един изход, през който крадците могат да се опитат да избягат — ако се покатерят по склоновете.

Амеротке вървеше в третата редица. Носеше бронзов шлем и беше взел сабя и щит. Шуфой също пожела да дойде, но Амеротке не се съгласи. Някъде в тъмнината се чу ръмжене на лъв, последван от острия писък на хиена.

— Не е ли странно как зверовете надушват пира още преди да е започнал — възкликна Сененмут.

Съдията стисна щита си по-здраво. Пълната луна се показа иззад облаците и окъпа пътя към долината в сребърна светлина. Скалите от двете страни на входа сега се виждаха съвсем ясно. Войниците вървяха все по-бързо, за да затворят капана. Колесниците останаха в тила. Щяха да се приближат едва когато сблъсъкът започнеше. Един съгледвач дотича обратно. Раздадоха се заповеди и войниците спряха.