Засенчено слънце [bg]

Таджед подскочи.

- Ти да не си се побъркала? Тази робиня уби моя военачалник! - Простря ръка към Ханани. - Искам смъртта и!

Янаса сложи ръце на кръста си.

- Тя не е робиня! Къде си видял робиня със собствена шатра и с такова богатство? - Направи широк жест с ръка. Според банбарските разбирания шатрата бе все още оскъдно украсена, но дори чуждестранното око на Ванахомен забеляза, че племето бе оценило много високо огърлицата от Хетава.

- Не е робиня ли? - примигна сконфузен Таджед.

- Не е - чу се гласът на Хендет и Ванахомен се извърна, за да съзре майка си зад гърба си. Тя му кимна, докато излизаше отпред. - Лично аз я дарих с тази шатра. Двамата с моя син я приехме като близка съгласно обичая на нашата родина. - Тя склони глава към Таджед в малък израз на уважение от една високопоставена персона към друга и мълчаливо напомняне за всички присъстващи, че му е равна по положение.

- Тя е жрица за своя народ - обади се Янаса. - Вярно е, че не познава правилата за прилично поведение, но съм повече от сигурна, че през ум не и е минавало да кани този мъж в шатрата си. - Хвърли унищожителен поглед към трупа Азима. - Тя ми каза, че не е познала мъж в живота си; че и е забранено от Богинята на Сънищата; че ще остане девствена до своята смърт.

- Девствена? - Таджед се вдърви, прозрял истината. Ярост обагри лицето му. Обърна се и хвърли към Ванахомен поглед, пълен с най-чиста омраза.

Принцът вирна брадичка. Девствеността не струваше пукната пара в Гуджааре - едно неудобство, от което в повечето случаи се освобождаваха още при навършване възрастта на избор, - но за банбарци това бе състояние с огромна стойност. Изнасилването на девственица нарушаваше с един удар половината им закони. За много по-малко от това отделни родове започваха дълголетна вражда и между племената избухваха войни. Таджед нямаше да повярва никога, че убийството на Ази-ма не е предварително замислено от Ванахомен.

Не му оставаше друго, освен да изведе тази работа докрай.

- Има различни обичаи, братовчеде - обърна се Принцът към него, посрещнал със спокойствие яростта в погледа му.

- Възможно е Азима да е изтълкувал неправилно странното поведение на момичето като признак за лесна достъпност или като покана. Стават грешки. При все това… - Той влезе в шатрата и отиде да погледне гуджаарейката. Мъжът-жрец бе допрял пръсти до клепачите и - включително и до моравия. Под погледа на Принца, подутината започна да спада. - Чудно е, че Азима я е ударил, нали? Още по-чудно, че е намерила сили да го намушка след подобен удар. Би могла да загине от него.

- Извърна се към Таджед, чийто гняв се бе стопил под сянката на болезненото прозрение. - Една робиня изобщо нямаше да се противи, нали така? Те си знаят мястото. Всъщност робиня не остава сама в шатрата на своя господар, освен ако той не и е наредил. Да не би Азима да си е помислил, че влиза в друга шатра?