Засенчено слънце [bg]

- Какво… - Никой от вариантите на ванахоменовия замисъл не предвиждаше подобен изход. Гласът му секна. Опита отново: - Какво, в името на боговете…

Карис падна на коляно пред него. Това не бе обичайната робска поза пред господар според схващанията на банбарци, но Карис винаги се подчертавал, че се приема за роб единствено и само пред Ванахомен.

- Принце, влязох в шатрата, понеже забелязах този мъж да се промъква вътре - каза той на гуджаарейски - и ми се стори, че чух шум от борба. Жената е от Хетава, няма как да го е поканила вътре сама.

Зад тях се разнесе тропот от множество крака. Чуха се гласове - питащи, ужасени, гневни. Внезапно всички замлъкнаха. През тълпата си бе пробил път Унте. Той спря и се вторачи в Азима, а сетне хвърли тежък поглед към Ванахомен.

Принцът поклати глава едва-едва с надежда вождът да забележи изписаното върху собственото му лице смайване. „През ум не ми е минавало подобно нещо.“ Надявал се бе да завари момичето побесняло от гняв, а предводителят - сконфузен, хванат по бели гащи. Да посегнеш на жена против волята и - на която и да е жена, стига да не е робиня или от вражеско племе - се смяташе за едно от най-големите безчестия, които можеше да навлече на главата си банбарският мъж. А пък да го стори в аншерата на съюзник, в нарушение на правилата за гостоприемство… Това би решило съперничеството помежду им по-категорично, от който и да било пряк сблъсък.

Ванахомен дочу гласа на Янаса, която гълчеше мъжете пред себе си, за да и отворят път. Излязла най-отпред, тя разбра всичко с един поглед, въздъхна и приближи Ханани. Жената от храма бе все така втренчена в трупа на Азима. Дори когато Янаса клекна до нея и я докосна внимателно по рамото, Ханани се дръпна като ужилена и остана вторачена в него.

- Ш-ш-ш-т, ш-ш-ш-т. - Янаса взе едно одеало от бъркотията зад гърба на Ханани и загърна момичето през раменете. С друго покри краката и. Обърна огнен поглед към мъжете. -Защо зяпате? Не виждате ли какво е станало тук? Махайте трупа от шатрата, преди да се е побъркала напълно.

Унте въздъхна дълбоко.

- Къде е Таджед?

- Тук съм… - Увит в одеало и придружен от една по-възрастна юсирка, вождът на Дзике си проправи път през тълпата и спря задъхан. - Азима! О, богове, Азима… - Приближи трупа и докосна увисналата му буза с треперещи пръсти. - Кой? Как?