Епидемия в рая [bg]

Раел се овладя и вдигна очи към продавачката, опитвайки се да изобрази нещо като усмивка. Но вместо това се получи гримаса. Утре сутринта в Дмитров щяха да намерят трупа на ченгето — на онзи шибан Анискин… И за всеки случай трябваше да се преместят в друга явочна квартира, но нямаше да могат. Какво да прави, а? Да се качи в небесносиньото ауди и да закара Локи в някоя най-обикновена болница? Щяха да изглеждат страхотно: „Здрасти, докторе, ето ви вашият болен ангел, преоблечете го в болнична пижама, но плийз, внимавайте, защото над задника си има криле.“ А Локи щеше да лежи, да я гледа и да се усмихва с последни сили с най-светлата си и безпомощна усмивка. И да хърка: „Не се притеснявай, и без това живея вече пет хиляди години, уморих се, нека всичко да свърши. А най-важното, много съм щастлива, че приключихме делото на нашия живот.“ И да угасва, да угасва пред очите й… това момиче, тази птица…

— Много ви моля. — В пресекващия от мъка глас на Раел се долавяха ридания. — Един човек умира, спешно ми трябва лекарство.

Аптекарката вдигна неохотно глава от кръстословицата. В Раел се вторачиха плувнали в лой наистина свински очички, които излъчваха злоба.

— Девойко! Какви са тези скандали? Казвам ви на чист руски: няма. Умирал човек? Извикайте „Бърза помощ“, защо сте се домъкнали тук? Абстиненцията ли го мъчи? Махай се от тука, наркоманка такава! — разврещя се аптекарката, стигайки по логичен път до извода, че с такива като Раел не се говори на „ви“. — Ей сега ще извикам милиция! — добави дежурната заплаха.

Раел се изправи, обзета от непознат до този момент бяс. Бръкна под разкопчаното си яке, стисна релефната дръжка с белите си пръсти и извади пистолета „Хеклер и Кох“ със заглушител. Пропука изстрел и върху пластмасовия под се посипаха парчетата от стъклената преграда, зад която седеше аптекарката. Жената не успя дори да извика. През дупката, която се образува, Раел сграбчи аптекарката за яката и с неприсъща на жена сила я издърпа към себе си. В гънките на брадичката на аптекарката се бяха забили стъкла. Тя присви устни във вид на огромна буква О, но сподави вика си, преди да го издаде, защото право в откритата й уста се заби миришещото отвратително на топло оръжейно масло дуло на пистолета. Жената издаде нечленоразделен звук.

— Тъпа кучка — изригна Раел, сложила разтреперания си пръст на спусъка. — Казвай къде държиш ламифлуто, иначе ще те застрелям веднага на място.

Аптекарката се тресеше и не бе в състояние да изрече нито дума. По стола, на който седеше, започна да се образува тъмно мокро петно и Раел с отвращение осъзна, че това е урина. А освен това осъзна, че ей сега ще натисне спусъка. Изглежда, аптекарката също схвана това и се разпищя, подритвайки с крака и гледайки Раел също като блондинка — Кинг Конг.