Сенки в снега [bg]

— Мислел е, че когато отвори ковчега, ще види скелет с шлем и ще осъзнае, че това е бащата на Квебек?

— Дори геният си има граници — призна Емил. — И все пак учените смятат, че съществуват няколко сигурни знака. По онова време всички ковчези са се правели от дърво, но е имало изключения. Експертите вярват, че Шамплен е бил едно от тези изключения. Почти е сигурно, че неговият ковчег е бил обкован с олово отвътре. А и в наши дни става все по-лесно да се датират находките.

Гамаш не изглеждаше убеден.

— Отец Себастиен от базиликата ми каза, че Шамплен и произходът му са обвити в мистерия. Имало теории, че е бил хугенот или шпионин на краля на Франция, дори негов незаконен син. Това просто фантазии ли са, или има доза истина в тях?

— Представата за копелето от благороден произход е романтична. Донякъде е фантазия, но има няколко подробности, които подхранват тази легенда. Една от тях е почти маниакалната потайност на Шамплен. Например бил е женен двайсет и пет години, но споменава съпругата си само няколко пъти, и то не по име.

— Нямали са деца, нали?

Емил поклати глава и продължи:

— Но и хората около Шамплен не са били много словоохотливи относно живота му. Двама йезуитски свещеници и един послушник францисканец го споменават в дневниците си, ала дори и те не дават лични детайли. Просто неща от ежедневието. Защо е била цялата тази потайност?

— Каква е твоята теория? Изучавал си Шамплен през по-голямата част от живота си.

— Според мен до известна степен се дължи на факта, че такива са били времената. Не се е наблягало толкова на индивидуалността. В тогавашната култура не е било прието хората да се самоизтъкват за разлика от днес. Но смятам също, че може да е криел нещо, затова е бил толкова потайна личност.

— Непризнат син на краля?

Емил се позамисли, преди да отговори:

— Знаеш, че е бил продуктивен в писането, изпод перото му са излезли хиляди страници. Но сред всичките тези думи е погребано едно изречение.

Гамаш слушаше внимателно и си представяше Шамплен — наведен над хартията, с перо в ръка и мастилница наблизо, в огряван само от свещи спартански дом, отдалечен на четиристотин години и няколкостотин метра от мястото, където седяха сега.

— По рождение съм задължен на краля — цитира Емил. — Векове наред историците са се опитвали да разгадаят смисъла на тази фраза.

Гамаш си я повтори наум. По рождение съм задължен на краля. Определено навеждаше на интересни мисли. Изведнъж му хрумна нещо.

— Ако останките на Шамплен бъдат открити и няма никакво съмнение, че е той, може да се направят ДНК тестове.

Детективът говореше и наблюдаваше Емил. Наставникът му бе свел очи към масата. Умишлено ли? Дали избягваше да го погледне директно? Възможно ли бе?

— Но какъв е смисълът? — продължи да разсъждава Гамаш. — Дори и резултатите да докажат, че е бил син на Анри IV, в наши дни това нищо не означава.