Ключът [bg]

Грей отговори на неизречения въпрос на Симон, тъй като сметна, че той трябва да знае.

— Имаме си работа с усъвършенстван ИИ. Именно той извършва атаката.

— ИИ? — възкликна Симон изненадано. — Vraiment?

Нов взрив отговори на въпроса му.

Грей се загледа към горящия град.

— Трябва да открием къде…

— Тук — почти викна Мара, завъртя стола си, после го завъртя обратно и стана. Посочи развълнувано картата на екрана. — Точно тук.

По време на експлозиите и дискусиите не беше престанала да работи нито за миг. На екрана червената мрежа се беше свила до малък примигващ кръг. Всички се събраха около нея. Мястото беше наблизо, в съседния район — Четиринайсети арондисман. Червеният кръг се намираше в средата на зелен квадрат между плетеница от улици.

— Това някакъв парк ли е? — попита Грей.

Симон избута стола си към работната станция и се намръщи.

— Не, гробище е.

„Гробище?“

— Гробището Монпарнас. Второто по големина. Много прочути писатели и художници са погребани там. Бодлер, Сартър, Бекет.

На Грей не му пукаше кой е погребан там. Мястото изглеждаше безсмислено.

— Мара, сигурна ли си, че си определила правилното място? Дори през нощта ми се вижда странно да започнеш масирана кибератака, докато си на открито.

Мара също се намръщи.

— Може да действат от някоя крипта.

Грей поклати невярващо глава.

— Ще им трябва захранване и… — Обърна се към Симон и го изтика заедно със стола му обратно към другата работна станция. — Покажи ми на твоята карта къде е мястото.

Симон увеличи изгледа към гробището. Грей сравни картината с тази на екрана на Мара. Протегна ръка и почука центъра на гробището. Там се пресичаха две линии — жълта и зелена.

— Жълтата е електропровод — каза той. — А зелената каква е?

Симон вдигна глава и се опули.

— Кабел на телеком. Наш.

— Значи наистина са в гробището. — Грей кимна на Мара, за да й се извини, че се е усъмнил в нея.

— Не — каза Симон. — Не са в гробището.

— Какво искаш да кажеш?

— Под него са. Прекарали сме кабела през тунелите под гробището, през част от катакомбите. През града на мъртвите.

„Гробище под гробището“.

Разбира се, че Crucibulum биха избрали подобно място.

— Точно там са — каза Грей.

— Но как ще ги открием долу? — попита Монк.

Симон вдигна ръка.

— Познавам катакомбите. Навремето бях Плъх.

Монк повдигна развеселено вежди.

— Бил си плъх ли?

— Така наричат катафилите — онези, които изследват града на мъртвите. Когато бях от тях, научих всички тайни входове към катакомбите, включително един близо до гробището.

Грей го задърпа за ръката.

— В такъв случай идваш с нас.

Симон като че ли съжали, че е споделил доброволно тази информация, но после погледна горящия град и кимна.

Грей се обърна.

— Монк, вземай Ковалски. Джейсън, ти остани тук с Мара и Карли. Отваряй си очите, ако стане нещо. Дръж ни в течение.