Последните дни на Кондора [bg]

За втори път след това тя лежеше с него, но само за мъничко. Остави го и отиде в банята. Чу я да си мие зъбите. Тя се върна и пропълзя в леглото с думите:

— Използвай моята самобръсначка. И своята четка за зъби. — Усмихна му се. — Когато си готов.

Мърл се облече бързо, сложи си черен сутиен и бикини, отгоре — свободни джинси и синя риза. Отново избърса косата си с кърпата, но я остави спусната и влажна. Взе дрехите от стола и му каза:

— Ще направя кафе,

— Почукай, преди да докоснеш бравата.

— Но това е моят апартамент.

— Вече не.

— Какво трябва да направи едно момиче, за да си има собствен живот?

Но се усмихна.

Вдигна прането на ръце и почука на вратата на собствената си спалня.

Изчака, отново почука.

Двамата чуха Фей да се обажда през затворената врата:

— Минутка. — След по-малко от минутка, поне според Кондора, тя отново се обади: — Вече може.

Мърл отвори вратата, излезе от спалнята и затвори вратата, без Кондора всъщност да види партньорката си в тази мисия.

Синята самобръсначка за еднократна употреба се оказа доста затънена, когато той сапуниса лицето си срещу гладкото огледало в банята. Пастата й за зъби остави ментовосвеж вкус в устата му.

Кондора се върна в спалнята и се озърна за кашона със загубени вещи…

Усети се как полита, как задникът му се стоварва върху леглото, как се просва по гръб и пред погледа му се изпречва масивният таван и го притиска.

Остани тук. Песен на Джон Стюарт. Съобрази какво трябва да направиш и какво не можеш да направиш. Мечтаеш да останеш тук и сега, но пък може би…