Последните дни на Кондора [bg]

Остани в тази огряна от слънцето спалня.

След това двамата бяха голи под завивките, главата й лежеше на възглавницата, а възглавницата беше сърцето му, облак люляков шампоан се носеше от прошарената й руса коса заедно с мускусния аромат на стар парфюм и онова ухание, онова ухание, топлото ухание на море.

— Беше ли, както си го представяше? — попита Мърл.

— По-хубаво. Твърде много се страхувах да не ме застрелят, за да се притеснявам.

— Интересно, и аз се страхувах да не ме застрелят. — Той усети усмивката й, когато тя каза: — Бум!

Леглото се разтърси от тихия им смях.

— От какво друго трябва да се страхувам?

— На първо място в списъка — да не те застрелят. А после — и от всичко останало, докато нещата се нормализират.

— Може би и от това се тревожа. — Той усети как пръстите й се раздвижват на гърдите му. — Може пък да ми е провървяло, че нормалното положение се е променило. Да се тревожа ли за теб? — прошепна тя.

— Да не би да ме застрелят ли?

— Знаеш какво имам предвид.

Той не знаеше, зачуди се.

— Който и да съм, вече е твърде късно да се променя. — Кондора се обърна на една страна, за да вижда Мърл лицето му, макар да знаеше, че надали ще повярва на изражението му: — Обаче не искам ти да пострадаш. По никакъв начин.

Тя откъсна очи от неговите. Устните й нежно целунаха голите му гърди. Попита, без да вдига очи:

— Какво трябва да направя?

— Разбери какво е действителното положение — каза Кондора. — Разбира се, това не означава, че ще можеш да направиш нещо по въпроса, но поне ще имаш шанс да опиташ.

— Искаш да кажеш, че всичко зависи от гледната точка?

— Куршумите не дават пет пари за гледната точка. Интересува ги само къде си застанал.

Матракът се надигна и спусна четири пъти, докато Кондора си поемаше дъх.

— По-добре да ставаме — каза Мърл.

Отдръпна се от него — вихър от дълга прошарена руса коса, заоблена плът и боси стъпала, които целунаха пода. Извърна голия си гръб към него, стегнатите й от йогата бедра се извиха пред очите му, а после ръката й се протегна назад.

— Хайде, трябва да си вземем душ — подкани го тя.

Нагласи Кондора под душа, от който струеше гореща вода в порцелановата вана, пристъпи при него, дръпна завесата — сивкав найлон с някаква рисунка, прозрачна репродукция на картина от XIX век на богати парижани на разходка в парка, където всичко изглежда безопасно и овладяно.

Той се насапуниса и си сложи шампоан, като внимаваше да не се блъска в нея. Бели пухчета пяна се спускаха по лъсналия й от водата гръден кош, по леко увисналите сочни гърди, по издутината на корема, извоювана от възрастта въпреки упражненията, по краката й, дълги точно колкото трябва. Той се отмести назад, та водата да опръска лицето й, да отмие пяната и миризмите от предния ден.