Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
— Няма я вече! — промърмори той. — Такова мило момиче. Нека Бог да прости множеството й прегрешения, както и моите.
На Корбет му се дощя да поиска от отец Уорфелд да разясни последните си думи, но реши да почака. Изправи се, махна с ръка на останалите да го последват навътре в нефа, близо до олтарната преграда.
— Е? — обърна се Корбет рязко и попита: — Какво се е случило тук?
Отец Уорфелд обясни, че Беренгария се чувствала добре в жилището, което й осигурил. Тази сутрин слязъл и отслужил сутрешната литургия, после възнамерявали да закусят в някоя гостилница, когато пристигнал лекарят Дерош и поискал да се видят. Отец Уорфелд казал на Беренгария да почака в църквата и завел Дерош в къщата на свещеника. Върнали се в църквата, щом приключили. Мислели, че Беренгария още ги чака вътре.
— Сър Хю, ти видя — скръбно добави свещеникът — това, което заварихме.
Корбет погледна Дерош.
— Плътта все още не е съвсем изстинала — каза Дерош. — Била е здрава и читава, когато излязохме. Убиецът трябва да се е промъкнал в църквата и да я е убил. Само Бог знае защо е трябвало да бъде убита горката девойка.
— Според мен не е била чак толкова невинна, колкото си мислите — заяви Корбет. — Беренгария имаше по-зорки очи и по-остър ум, отколкото мнозина допускат. Но и аз се питам защо е убита — Корбет си пое дълбоко дъх. — Мастър Дерош?
Лекарят вдигна поглед.
— Сър Хю?
— Открихме трупа на Сервин, телохранителя на Паулентс. Убит е със стрела от арбалет в гърдите, коремът му е разпорен, а после е бил скрит в бъчва ейл дълбоко в избата. Зададох въпрос на сър Уолтър. Задавам го и на теб. Четирима души са убити в тази зала, обесени са. Смъртта им е много подобна на тази на горката Беренгария. Защо е трябвало Сервин да бъде убит по друг начин?
Дерош се намръщи.
— Сър Хю, познавах много бегло този човек. Разменихме само няколко думи за поздрав и толкова.
— А защо си дошъл тук тази сутрин? — попита Ранулф.
— За да се срещна с отец Уорфелд. Сър Хю, казах ти вече, а отец Уорфелд ще потвърди. Не съм роден в Кентърбъри, но родителите ми са погребани в гробището. И двамата починаха преди Коледа, така че сега се пада годишнина от смъртта им. Дойдох, за да помоля отец Уорфелд да отслужи литургия за душите им.
— Така е — потвърди с тъничък гласец отец Уорфелд. — Не сме отсъствали дълго, сър Хю. В църквата е студено. Беренгария каза, че ще постопли ръцете си на пламъка на свещите — посочи трансепта, където под забулената статуя на светеца в тъмнината горяха свещи. — Не мислех, че нещо лошо… — той се отдалечи с несигурни стъпки, раменете му потреперваха.
Корбет тръгна след него.
— Отец Уорфелд — прошепна той. Свещеникът се обърна. — Какво те свързваше с Беренгария?
— Сър Хю, намираме се в Божия храм — продължи свещеникът и прикани с жест Корбет да го последва. — Сър Хю… — отец Уорфелд замълча, после зашепна — трябва да изповядам прегрешенията си. Ще ти кажа истината. Беренгария умееше да върти мъжете на малкия си пръст. Дадох й хубав дом, тя ми доставяше радост.
Погледът му се плъзна встрани.
— Знаеш какво искам да кажа, нали?
— Каза ли ти, че е правила същото и за сър Рауф?
Уорфелд гледаше в каменните плочи на пода.
— Да ти е казала нещо — настояваше Корбет, — което да обяснява жестоката й смърт?
— Сър Хю — едва чуто рече Уорфелд, — ти много точно описа Беренгария. Мозъкът й сечеше. Знаеш, че тя никому нищо не доверяваше.
Корбет кимна.
— Може ли да огледам стаята й?
— Разбира се. Господа — извика отец Уорфелд, — моля ви да останете тук. Ние със сър Хю имаме малко работа.
Преведе Корбет през странична врата и през замръзналата градина стигнаха до удобната му двуетажна къща. Изкачиха външното дървено стълбище, което водеше до ниша с още стъпала и завършваше с врата. Уорфелд натисна дръжката и я отвори. Корбет пристъпи в стаята. Беше чиста. В ъгъла имаше удобно ниско легло, скрито със завеси. На масата имаше подноси и ниски мангали за огрев, а до нея стояха ниско столче и един голям стол. На стената имаше полици и гвоздеи за дрехи и плащове.
— Подредено момиче — отбеляза Корбет.
Отвори едно ковчеже на малка поставка до леглото. То беше пълно с дребни, евтини украшения и дреболийки, пръстени, гривни и парче брокат. До леглото имаше чифт кожени пантофи. На гвоздеи в стената висяха плащ, дрехи за смяна, фусти, ленени долни дрехи и рокля. Под тях имаше малка кутия с бои за разкрасяване и евтин парфюм. Корбет отметна завесите на леглото, без да обръща внимание на протестите на отец Уорфелд за «личните вещи на жената, която наскоро е била убита». Не откри нищо. Леглото беше грижливо оправено, избеляла златиста завивка покриваше и валчестите възглавници. Тъкмо щеше да си тръгва, когато забеляза неясни следи по варосаната стена под тесния прозорец. Приведе се към тях. Драсканиците бяха направени с въглен. Корбет различи думата: «Назарет».