Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
Ранулф свали плаща си и го хвърли на една пейка. После пристегна бойния си колан, освободи меча и камата в ножницата. Движенията му бяха припрени, защото мастър Кисела физиономия страшно се беше разбързал. Влетя в къщата за гости, помъкна него и Чансън далече от подноса с хляб и мед, сушен бекон и чаши от най-вкусния ейл, и ги накара да изведат конете. Оседлаха ги и препуснаха обратно към това зловещо място в толкова бърз галоп, колкото снегът и ледът позволяваха.
— Сър Хю — пресилено се усмихна Ранулф, — вече претърсвахме тази къща: няма тайни входове, нито ниши, в които някой да се крие. Няма скрити проходи или тунели.
Корбет взе от поставката на стената една факла с немощен пламък, после запали една друга, обърна я надолу и почака, докато се разгори. Връчи я на Ранулф и каза на Чансън да вземе още една.
— Драги мои ученици — започна той, — извинете ме за внезапното събиране и бързата езда, но размишлявах и обмислях случващото се.
Ранулф тихо простена. Корбет беше много търпелив човек, който отделяше немалко време да наблюдава. Понякога седеше, взрян с часове в парче пергамент, после внезапно ставаше изключително деен като хрътка, жадна за лов.
— Ранулф, карали ли са те да се взираш в облаците и да търсиш точно определена форма: глава, кон, щит?
Ранулф се сети за един красив летен ден, в който лежаха с прислужницата на Мейв в житата, но реши да го премълчи.
— Отначало не виждаш онова, което търсиш, но когато го видиш, е така очевидно.
— И какво търсим ние тук?
— Тяло — заяви Корбет, — труп. Мастър Сервин, ако трябва да съм точен.
— Телохранителят на Паулентс ли? — попита Чансън.
— Да — Корбет тупна по рамото служителя от кралските конюшни. — Точно така. Ние се мъчехме да разберем как е успял да се измъкне, а не къде може да е скрит трупът му. Ако ти, Ранулф, или аз бяхме убили някого тук и искахме да скрием тялото, къде бихме го скрили?
— Ами не тук — Ранулф посочи с ръка залата, — а спалните не са пипани.
— Къде тогава? — повтори Корбет.
— Избите?
— Именно!
Той ги поведе в кухнята към вратата насреща. Отвори я, взеха още факли и, тръгнал пред тях, Корбет заслиза по стъпалата сред вледеняващите кръвта студ и мрак.
— Това — отекна зловещо гласът на Корбет, който държеше високо запалената факла — са поредица от подземия, малки помещения, всяко от които води към другото и вероятно са направени, за да държат виното на студено или като сигурно хранилище за пари. Ние търсим труп.
Започнаха претърсването. И тримата бяха влизали в подземията и преди, но сега се движеха особено внимателно по тъмните, плесенясали ходници, минаваха от едно помещение в друго. В повечето имаше вехтории: потрошени пейки и столове, непотребни сечива, пукнати кани и чаши, купища зебло, бурета, строшени ракли и сандъци. Корбет вече ги преравяше, когато чу виковете на Чансън. Конярят беше започнал претърсването на следващото помещение, но вече се връщаше. Носеше факлата си високо вдигната и развълнувано махаше към Корбет и Ранулф. Забързаха към него. Чансън наведе факлата. Корбет видя, че подът е мокър. Чансън се обърна към намираща се в нишата огромна бъчва с канелка на дъното.
— Обръщана е и е източвана, господарю, и е достатъчно голяма, за да побере труп.
Корбет нареди да донесат един от счупените сандъци. Покачи се на него, измъкна камата си и разхлаби големия капак. Вмъкна ръка и усети как пръстите му докосват студена, твърда като камък плът. Припряно измъкна ръката си и се отдръпна.
— Чансън, Ранулф, обърнете бъчвата.
Промъкнаха се между зида и бъчвата и започнаха да я разклащат. Накрая тя се преобърна и падна с трясък. Плисна още течност, но излезе и пропит с ейл труп. На слабата светлина Корбет видя бяло лице с остри черти, почерняла кожа и нещо, което изглеждаше като окървавени превръзки около корема на мъжа. Шляпайки в ейла, той нареди на Ранулф и Чансън да вдигнат тялото. Тръгнаха обратно из подземието, изкачиха се по стълбите, и поставиха тялото на прага. Корбет избърса ръце в плаща си и се загледа в мъртвия.
— Смъртта винаги е грозна — рече едва чуто.
Ранулф се съгласи. Сервин беше слаб, с мършаво лице, очите му бяха изцъклени и гледаха със стъклен и изплашен поглед. Главата му беше напълно обръсната, страните — леко хлътнали, по устата си имаше петна от кръв. На гърдите на мъжа зееше грозна черно-червена рана, от която стърчеше стрела от арбалет. Корбет смръщи нос поради вонята, приклекна и махна парчетата плат от корема на мъжа. На Чансън му се повдигна и той се втурна към вратата, притиснал уста с ръка.