Котка сред гълъбите

Поаро остави писмото и стана, за да посрещне мистър Робинсън. Той се поклони, ръкуваха се, предложи му стол.

Мистър Робинсън седна, извади носна кърпа и избърса едрото си жълтеникаво лице. Отбеляза, че денят е топъл.

— Надявам се, че не сте вървели пеша в тази жега?

Мисълта ужаси Поаро. Протегна инстинктивно пръсти към мустака си. Почувства се по-уверен. Стегна се. Мистър Робинсън изглеждаше не по-малко ужасен.

— Не, съвсем не. Дойдох с ролса си. Само че тези улични задръствания… Понякога човек чака по половин час.

Поаро кимна съчувствено.

Настъпи мълчание — мълчание, което последва след първата част от разговора, преди да започне втората.

— Интересно ми беше да чуя, макар че човек чува толкова много неща, повечето от които не отговарят на истината, че сте се занимавали с проблемите на едно девическо училище.

— Аха! — каза Поаро. — Значи за това става дума. Той се облегна на стола.

— „Медоубенк“ — замислено каза мистър Робинсън. — Едно от първокласните училища в Англия.

— Чудесно училище е!

— Е или беше?

— Надявам се, че е.

— Аз също — съгласи се мистър Робинсън. Опасявам се, че положението е трудно. Но човек трябва да направи каквото може. Малка финансова поддръжка, докато отмине неизбежният период на отчаяние. Няколко внимателно подбрани нови ученички. Имам известно влияние в Европа.

— Аз от своя страна също се постарах да убедя някои хора. Както казахте, неприятният период ще отмине. За щастие хората са късопаметни.

— Надявам се. Но трябва да признаем, че събитията, които станаха там, сигурно са изнервили любящите родители. Учителката по физкултура, учителката по френски, още една учителка — всички убити.

— Вероятно е така.

— Чух — продължи мистър Робинсън, — човек чува толкова много неща, че нещастната млада жена, подведена под отговорност, е страдала от фобия към учителки от ранна възраст. Нерадостни училищни години. Психиатрите ще се възползват от това. Най-малко ще държат на присъда, според която тя не може да отговаря напълно за действията си, както казват сега.

— Това може би е най-доброто, което биха избрали — съгласи се Поаро. — Но ще ме извините, ако кажа, че се надявам да не успеят.

— Напълно съм съгласен с вас. Такава хладнокръвна убийца. Но те ще наблегнат на прекрасния й характер, работата й като секретарка при разни известни личности, досието й от войната — контрашпионаж от доста висока класа според мен.