Котка сред гълъбите

— Но защо Ан Шапланд също е избрала торбичка с пясък, за да убие мадмоазел Бланш? — запита мис Булстрод.

— Преди всичко тя не е искала отново да рискува с пистолетен изстрел в училищната сграда, пък и тя е изключително умна млада жена. Искала е да свърже третото убийство с второто, за което имала алиби.

— Не ми е съвсем ясно какво е правила Елинор Ванситарт в спортната зала — каза мис Булстрод.

— Тук трябва да гадаем. Вероятно е била много по-обезпокоена от изчезването на Шаиста, отколкото е изглеждала външно. Била е разстроена колкото мис Чадуик. Всъщност, лошо й се пишело, тъй като временно ви е замествала, а отвличането станало точно тогава. Нещо повече — тя омаловажавала случая чрез нежеланието си да приеме неприятния факт с открито чело.

— Значи зад привидното й спокойствие се е криела слабост — размишляваше на глас мис Булстрод. — Усещах го от време на време.

— Тя също не е могла да заспи. Мисля, че тихо се е промъкнала в спортната зала, за да види какво има в шкафчето на Шаиста и евентуално да намери някаква улика за изчезването на момичето.

— Вие имате обяснение за всичко, мистър Поаро.

— Това му е работата — вметна инспектор Келси, като че ли с известна нотка на завист.

— А защо трябваше Айлийн Рич да рисува учителките от моето училище?

— Исках да проверя дали Дженифър ще съумее да познае лицето. Но бързо разбрах, че Дженифър е изцяло погълната от своите проблеми и че само бегло поглежда непознатите, като запомня единствено външните детайли от вида им. Тя не разпозна рисунката, на която мадмоазел Бланш е с друга прическа. Още по-малко вероятно е било да разпознае Ан Шапланд, която като секретарка рядко е виждала отблизо.