Не едно и две неща осуетяваха плановете на Маккай. Малко бяха хората освен Джедрик, които отговаряха на въпросите му. Повечето от тях разговаряха с него като с кретен. Джедрик го третираше като дете с неизвестен потенциал. Понякога Маккай разбираше, че неговата учителка го намира за забавен. В други случаи го наказваше с гневен поглед, извръщаше глава или го оставяше сам, а дори и по-лошо — просто го отпращаше да си върви.
Бе късен следобед на петия ден от битката за Чу. Частите на Броей все още успяваха да се задържат в сърцето на града с техния коридор към Периферията. Маккай знаеше това от докладите, които бе подслушал. Той се намираше в малко помещение срещу командния пост на Джедрик — стая с четири походни легла, където тя или нейните офицери отдъхваха за кратко. Един висок тесен прозорец гледаше на юг към Периферията. На агента му беше трудно да повярва, че бе прекосил тези територии само преди някакви си шест дни.
Над стръмните терасовидни скали на Периферията бяха започнали да се събират облаци, сигурен знак за скорошна драматична промяна на времето. Това поне му беше известно от наученото на Тандалур. Досейди не познаваше такива неща като метеорологичния контрол. Природата можеше да бъде дяволски капризна и опасна, когато човек нямаше власт над приумиците й.
Маккай примигна и задържа дъха си за миг.
Приумиците на природата.
Приумиците на живата природа бяха тласнали гауачините към този експеримент. Наистина ли са се надявали, че ще овладеят огромния, кипящ от мотиви конгломерат? Или зад това начинание се криеха някакви други причини? А може би в края на краищата всичко бе опит за разбулване на кейлбанската загадка? Едва ли. Той си спомняше какво бяха казали Арич и помощниците му за началото на експеримента. Наблюденията му тук потвърждаваха думите им. Нямаше никаква информация, която да съответства на версията за кейлбаните. Единствено онази кратка среща с Пчарки, която Джедрик не пожела да коментира повече. Колкото и да се опитваше, Маккай не можа да се освободи от усещането че му се изплъзва най-същественото от замисъла, според който Досейди е бил подложен на този експеримент; нещо, което е било открито от гауачините, но което може би самите те не разбираха. Как бе започнало всичко? Те са разполагали с тази планета, Досейди, с обектите на експеримента, с Примата… да, Примата. Свойственото за индивидите неравенство доминираше в умовете на гауачините. И този проклет Демопол! Какви правомощия му бяха дали те? Нещо повече, как бяха поддържали тези правомощия? Хората на Арич се надяваха да разкрият вътрешните функции на социалните системи на разумните. Поне така твърдяха. Но Маккай започваше да гледа на това обяснение с очите на досейдиец, с присъщия на досейдийците скептицизъм. Какво бе имала предвид Фани Мае, когато му каза, че няма да е в състояние да напусне тази планета в собственото си тяло/ядро? По какъв начин той можеше да бъде ключът на Джедрик към Стената на Бога? Маккай знаеше, че се нуждае от повече информация, отколкото бе възможно да получи от Джедрик. Разполагаше ли Броей с тази информация? Запита се дали би могъл в крайна сметка да се изкачи на Хълмовете на Консисторията, за да открие необходимите му отговори. Съществуваше ли и най-малка възможност да направи това сега?
