Парламентьорът

7.

Похитителят се обади чак в шест часа вечерта. През това време Сам Самървил и Дънкан МакКрей почти непрекъснато гледаха телефона и се молеха човекът, който и да бе той, да не прекъсне връзката.

Като че единствено Куин бе в състояние да се отпусне. Той се беше изтегнал на канапето в дневната по чорапи и четеше книга. „Анабазис“ от Ксенофонт, както докладва тихо Сам по телефона от съседната стая. Носеше си я от Испания.

— Никога не съм я чувал тази книга — изръмжа Браун в подземието на посолството.

— Ами става дума за военни тактики — опита се да му помогне Сеймър. — От един гръцки генерал.

Браун изсумтя. Знаеше, че гърците членуват в НАТО, но само толкова.

Английската полиция имаше много повече работа. Две телефонни кабини, едната в Хитчин, малко и китно провинциално градче в северната част на Хартфордшир, а другата в новата градска част на Милтън Кейс, бяха тихомълком посетени от служители на Скотланд Ярд и обработени за снемане на отпечатъци. Такива имаше в изобилие, но, въпреки че все още не знаеха това, нито един от тях не принадлежеше на похитителя, който беше използвал безцветни гумени хирургически ръкавици.

Хората, които живееха или работеха в близост до кабините, бяха дискретно разпитани. Търсеха свидетел, който може да е видял някого да се обажда по времето, когато бяха засечени разговорите. Не откриха такъв, при все че часът беше определен с точност до секунда. Кабините бяха разположени в редици от по три или четири, от които постоянно се обаждаха най-различни хора. Освен това и на двете места движението е било доста оживено. Крамър въздъхна.

— Обажда се в пиковите часове, сутрин и по обед.

Лентите със запис на гласа бяха дадени на професор-филолог, специалист по речеви модели и местни диалекти, но тъй като през повечето време бе говорил Куин, ученият поклати глава.

— Използва многопластова хартиена салфетка или парче тънък плат върху телефонната слушалка — заяви той. — Не е кой знае какво, но доста ефикасно. Разбира се, не може да надхитри осцилаторите, но аз, също като машините, се нуждая от повече материал, за да определя по-точно модела.

Капитан Уилямс обеща да му осигури повече материал след като човекът отново се обади. През този ден шест къщи бяха поставени под наблюдение. Едната се намираше в Лондон, а останалите пет в различни графства. Всички бяха наети с договори за по 6 месеца. До вечерта наблюдението над две от тях беше снето. В едната живееше банков служител, французин, женен, с две деца, работещ съвсем законно в лондонския клон на Сосиете Женерал. В другата се беше настанил професор от Германия, който извършваше проучвания в Британския музей.

До края на седмицата щяха да снемат наблюдението и от останалите четири, но пазарът на недвижимо имущество непрестанно предлагаше нови „възможности“, които трябваше да се проверяват.