Синята дама
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синята дама». Краткое содержание книги:
Всички романи на Сиера имат една „скрита“ цел: разбулването на исторически загадки въз основа на реално съществуващи документи и задълбочена проучвателска работа. Една от книгите му — „Тайната вечеря“, е бестселър в целия испаноезичен свят и е преведена в 37 страни. А книгата му „Синята дама“ се радва на широк читателски интерес в 40 държави, сред които са САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Полша, Корея, Румъния, Нидерландия, Гърция, Сърбия, Словакия, Португалия, Литва и много други.
Хавиер Сиера е първият испански автор, влязъл в Топ 10 на престижната бестселърова класация на Ню Йорк Таймс под номер 6 с романа си „Синята дама“.
— И защо са ви повикали при нея?
— Много просто, Ваше Величество. В ордена се знаеше, че се занимавам с доказването на истината за билокацията на майка Мария Луиса, и тъй като тази млада монахиня също бе преживяла състояния, при които сякаш е била на две места едновременно, отидох да я разпитам.
— Разбирам — сниши глас кралят. — Предполагам, че и тази монахиня е францисканка.
— Това е дар от Бога за нашия орден. Напомням ви, че точно свети Франциск, нашият блажен отец, пръв получи стигмите Христови и изпита силата на мистичните дарби.
— А не може ли да става въпрос за някакво друго явление?
Филип, свикнал с изопачаването на информацията в служба на едни или други интереси, искаше да покаже на гостите си, че вече не е предишният наивен младеж.
— Не ви разбирам, Ваше Величество.
— Добре, скъпи ми отче. Не ви ли е идвало наум, че жената, покръстила индианците, може да не е монахиня? Да е Богородица. Или пък дявол!
Двамата отци се прекръстиха.
— Но, Ваше Величество — възрази брат Алонсо, — един дявол никога няма да чете Евангелието на тези души, спечелени вече за ада.
— А Девата?
— По този въпрос дискутирахме много в Ню Мексико, но всъщност не разполагаме с факти, за да го потвърдим. Нямаме доказателства за нейното явяване — като чудодейната икона на Девата, която индианчето от Гуадалупе предава на епископ Сумарага в Мексико…
— О, прочутата Дева от Гуадалупе! — възкликна кралят. — Бих искал да видя някога тази икона.
— Много художници са я копирали вече, Ваше Величество. Това е млада красива жена с благ и смирен израз, наметната със синя пелерина на звезди, която я покрива от главата до петите.
— Пак Синя дама, не е ли така?
— Да — рече колебливо братът. — Но тя се е появила преди близо сто години. През 1531 година. И то в населено място като Мексико. Защо ще се появява в онзи пуст район на Рио Гранде?
— Добре, добре — съгласи се кралят. — Кажете, какви са следващите ви стъпки по въпроса, отци?
Брат Бернардино взе думата:
— Те са две, ако благоволите, Ваше Величество. Първо, да пратим още духовници в Ню Мексико за покръстването в християнската вяра на новите ви поданици. И второ, да изпратим отец Бенавидес в Агреда, за да се срещне със сестра Мария Хесус.
— Бих искал да ме осведомявате за постигнатото от вас.
— Съвсем подробно, Ваше Величество.
— Засега — обяви някак тържествено кралят — Мемориалът на отец Бенавидес ще бъде отпечатан в моята печатница другата седмица, нали така, Гутиерес?
Икономът се раздвижи за пръв път през цялата среща. Приближи се до едно абаносово бюро, сложено между рафтовете на библиотеката, и като потърси нещо в чекмеджетата му, направи рутинна справка в един свитък.
— Ще бъдат отпечатани четиристотин екземпляра, десет, от които ще се изпратят в Рим, под надзора на Негово светейшество Урбан VIII — уточни служителят със строг глас.
— Чудесно — усмихна се брат Бернардино. — Ваше величество е добър крал и християнин.
Филип се усмихна.
ГЛАВА 54
Три детонации отекнаха точно в този час в базиликата „Свети Петър“. Бяха кратки, глухи и ехото им разтърси дори изповедалнята, в която се намираха Шидив и Балди. Двамата се вцепениха. Какво ставаше? Сякаш колосалната статуя на свети Лонгин, шедьовър на Бернини, бе паднала от пиедестала в целия си петметров ръст и се бе разбила в земята. Взрив ли беше? Тътените се чуха наблизо. Бенедиктинецът отдръпна инстинктивно лице от решетката на изповедалнята и се опита да разбере откъде идват. Чуха се откъм не по-малко внушителната статуя на света Вероника. Но от мястото, където се намираше, той видя само облак прах, вдигащ се към свода.
— Атентат!… — промълви Балди, уплашен.
— Какво каза? — Монсеньор беше застинал.
— Изглежда, са взривили статуята на Вероника — подхвърли отецът.
— Не е възможно. На света Вероника?
Никой не успя да реагира. След две секунди от този облак от прах и дим изплува една жена с атлетична фигура, облечена в черно. Движеше се като котка. Тя заобиколи посетителите, които наблюдаваха сцената, и се втурна право към отец Балди и към вратата, водеща към купола.
— Минута и трийсет секунди — рече задъхано.
Бенедиктинецът залитна назад и се олюля на петите си, а бегълката имаше дори време — и сили — да каже нещо странно:
— Питай втория, Джузепе. Следвай знака.
Балди не разбра какво стана. Неговото име ли бе изрекла? И какъв е този знак? Не беше ли му казал същото и Шидив преди малко?