Стоманеният плъх си свирка блус
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх си свирка блус». Краткое содержание книги:
Къпах се дълго. Изобщо не бързах. Те бяха организирали срещата — според моите условия — просто защото нямаха друг избор. Ако можеха, щяха просто да ми кажат да си гледам работата. Но лабораторните техници нямаше да открият нищо при изследването на артефакта. Флойд щеше да им разкаже една объркана история за онова, което се беше случило, когато бе скочил с извадено оръжие. Много объркваща. И най-накрая щяха да се принудят да стигнат до неохотното заключение, че единственият начин изобщо да разберат какво се е случило в подземната лаборатория, е аз да им го обясня. След което да постъпят с мен както си знаят.
— Добре, Джим — казах на усмихнатата си гладка физиономия в огледалото, докато си сресвах косата. — Да им дадем това, което искат.
Флойд пое ролята на мой водач и измарширувахме по коридорите до конферентната зала.
— Здрасти, приятели! — усмихнах се на не особено приятелските физиономии.
Единствено Мадонет отвърна на усмивката ми и ми махна с нежната си ръчица. Адмирал Стинго се беше стегнал, Тремърн беше некомуникативен и гледаше мрачно, но ми намигна, когато хвърлих поглед към него. Мата ме гледаше студено. Железния Джон и Свиняра бяха оковани към столовете си, иначе щяха тутакси да ме убият. Засега можаха само да ме гледат кръвнишки с убийствен блясък в очите. С голямо удоволствие забелязах, че косматият ми червен приятел е с обинтован череп и едната му ръка е гипсирана. Древният артефакт бе поставен на масата. Приближих се и седнах на ръба до него.
— Кажи ни за този уред — каза адмирал Стинго с разумен и приятелски тон.
— Все още не, адмирале. Доколкото разбирам, вашите техници не са могли да открият нищо.
— Казаха, че е на над един милион години. Това е всичко.
— Далеч не е само това. Но най-напред няколко встъпителни думи. Приятелят с подутините и червената козина е Железния Джон. Водач на един култ, който трябва да премахнете. Бихте могли да го откарате за лечение в някое учреждение за криминално проявени луди. Заедно с дебелака до него. Поисках да бъдат доведени тук, за да видите до какво е довела вашата политика на добронамерена немарливост човешките същества на този боклукчийски свят.
Усмихнах се и изчаках ругатните и плюенето да секнат, след което кимнах любезно на двамата вредни типове и продължих:
— Има ли сред вас някой, който би желал да живее в обществата, в които по принуда сте вкарали безпомощното население на Лиокуокае? Очевидно не. Затова още сега трябва да се създаде комитет. Да се разработят планове за освобождаване на жените и децата от тяхното иго. Ще разберете, че Мата би могла да ви даде полезни съвети по този въпрос. Мисля, че ще трябва да се проведат индивидуални разговори с представителите на мъжкия пол на планетата. Сигурен съм, че мнозина от тях харесват своя свят такъв, какъвто е. Те могат да си го запазят. Останалите заслужават нещо по-добро. Но всичко това е въпрос на бъдещето. Нека сега се обърнем към миналото. Сигурен съм, че на останалите от моя екип ще им бъде мъчно за разпадането на групата „Стоманени плъхове“. Изсвирихме последното парче, изпяхме последната си песен. И за аматьори се справихме доста добре. Един младеж престъпник, един адмирал, един експерт по ръкопашен бой и една — всъщност каква си ти, Мадонет? И недей да объркваш и двама ни, като ми говориш пак за измислената си кабинетна служба. Това не е в твоя стил. Всички останали свалиха картите — тъй че кажи за себе си.
Тя се изправи, намуси се малко, после се усмихна.
— Заслужаваш да узнаеш истината, Джим. Аз наистина имам кабинет. Но той е в Галаксия Университато, където преподавам във факултета по археология. Университетът вложи в тази операция толкова много пари, че ръководството му настоя да имаме свой представител.
— Радвам се, че този представител беше ти, професоре. Беше истинско удоволствие да работя с теб. — Хвърлих й една въздушна целувка, тя я хвана във въздуха и ми я върна.
— Не знаех за това! — каза адмирал Стинго. Беше повече от стъписан. — Започвам да разбирам, че в тази така наречена операция по намиране на чужд артефакт е имало нива на секретност и двойственост, за които, изглежда, никой не е и подозирал. Колкото повече научавам, толкова повече вони. И толкова повече изглежда, че всичко това носи отпечатъка на Вонящия Бенбоу.
— Този прякор е засекретен и ще бъде изтрит от досиетата! — изрева откъм внезапно отворилата се врата един отвратително познат ми глас. — Смешките и игрите свършиха. Седни, ди Гриз. Сега аз поемам командването.
— По-добре не можеше и да бъде! — Извърнах се, преизпълнен с любезност, за да погледна в лице вечно намръщената физиономия на адмирал Бенбоу. — Толкова е хубаво, че просто не може да бъде вярно. Ето ви го самия отровител, лично.