Бриджет Джоунс: на ръба на разума

— Но аз не съм свършил — хленчеше Джером. — Исках да кажа и „Съзерцание на сочещия пръст“ и „Дупките на празните мъже“.

Точно тогава се разнесе рев.

— Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив! [Тук и по-надолу цитатите са от поемата „Ако“ на Ръдиард Киплинг, в превод на Стоян Медникаров. — Б. пр.] — Бяха татко и адмирал Дарси. И двамата намотани до козирката. О, Боже. Напоследък почти не ми се е случвало да видя татко трезвен и срещите ни протичат по някакъв чудноват сценарий с разменени роли на бащата и дъщерята.

— Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив — бумтеше адмиралът и скочи към един стол насред пърхането на събраните дами.

— Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен — не сееш клевети — добави татко почти разплакал, облегнат на адмирала за опора.

Пиянският дует продължи да рецитира цялото стихотворение „Ако“ от Ръдиард Киплинг с маниера на сър Лорънс Оливие и Джон Гилгуд взети заедно, с което вбеси мама и Джером Претенцията, които едновременно изпаднаха в пристъп на люто съскане.

— Типично, типично, типично — съскаше мама, докато адмирал Дарси, паднал на колене, се биеше в гърдите и прочувствено редеше:

— … ил намразен — злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти.

— Това е реакционна, колониалистична мръсотия — съскаше Джером.

— Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник.

— На всичкото отгоре има и рима, шибана рима — пак изсъска Джером.

— Джером, не позволявам тази дума да се употребява в къщата ми — също изсъска мама.

— Ако посрещаш Краха — зъл предател — еднакво със Триумфа — стар циник — рече татко и се метна на килима, като вдигна облак прах, за да се направи на умрял.

— Че тогава защо ме поканихте? — изсъска Джером истински съскащо.

— Ако заставиш мозък, нерви, длани, и изхабени, да ти служат пак — ревеше адмиралът.

— …и крачиш, само с волята останал — изръмжа татко от килима, — която им повтаря — застана на колене и вдигна ръце: — „Влезте в крак!“

Последваха силни възторжени викове и ръкопляскания от страна на дамите, Джером излетя навън, като тресна вратата, а Том хукна подир него. Обърнах отчаян поглед пак към стаята, за да се озова очи в очи с Марк Дарси.

— Е! Много интересно! — рече Илейн Дарси, която застана до мен, когато оброних глава в опит да възстановя самообладанието си. — Поезията обединява стари и млади.

— Пияни и трезвени — добавих аз.

В този момент адмирал Дарси се дотътри до нас, стиснал стихотворението в ръка.

— Мила, мила, миличка моя! — каза той и се люшна към Илейн. — А, ето я и… как са казваше? — вторачи се в мен той. — Чудесно! Марк дойде, браво на момчето! Дошъл е да ни вземе, трезвен като монах. И съвсем сам — избоботи той.

И двамата се обърнаха да погледнат Марк, който седеше пред масичката на Уна, купена май за три пенита, и драскаше нещо под погледа на делфин от синьо стъкло.