Приключение в бъдещето
- Автор: Булычев Кир
- Серия: Алиса от xxi век #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Детелина Канчева-Георгиева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Приключение в бъдещето». Краткое содержание книги:
В този момент се чу силен шум от удар, тъй като двете Али Сергеевни се сблъскаха пред дъската, загубиха си очилата и изпуснаха дневниците.
— Това не мога да го понеса! — възкликна истинската Ала Сергеевна и падна в безсъзнание.
Фалшивата Ала я прескочи, прелетя четири метра с главата напред и се блъсна в корема на Едуард Петрович. Физкултурникът не очакваше ново нападение. Той загуби равновесие и седна на пода.
С невероятна за жена сила лъже-Ала подхвана неподвижно лежащия дебелак за краката и го повлече към коридора.
След секунда нямаше и помен от тях. Само се чуваше как тропа по стъпалата на стълбището голата глава на дебелия.
Само черната шапка на пирата и ръкавът, откъснат от шлифера му, останаха насред стаята, напомняйки за битката. Ала Сергеевна лежеше в безсъзнание на пода, а Едуард Петрович седеше облегнат на стената безчувствен.
Първи се опомниха децата. Едни се хвърлиха към Ала да я свестяват, а други помагаха на Едуард Петрович да стане. Само Алиса не вземаше участие. Тя вдигна от пода шапката и ръкава от шлифера на Веселчак У, бързо дотича до прозореца и изхвърли тези улики на улицата.
Изминаха пет минути, преди да се успокоят. Дадоха вода на Ала, Едуард Петрович стана и клатейки глава като дресиран слон, отиде във физкултурния салон, а децата си седнаха по местата.
— Сядайте, деца, сядайте — повтаряше тихо Ала. — Някаква невероятна история, и аз нищо не разбирам.
— Може би е по-добре да си починете? — попита Боря Месерер. — А ние ще поседим така.
Той гледаше да извлече полза от всички ситуации. А ползата се състоеше в това, по-малко да учи и повече да рисува знаменитите си картинки.
— Не — каза по-твърдо Ала Сергеевна. — Нищо особено не се е случило. После ще се оправяме. А сега да започнем урока…
Алиса не седна. Тя оглеждаше класа. Колко жалко, че се беше скрила под чина! Трябваше да следи кого от Колевците позна пиратът. Затова оглеждаше класа и броеше:
— Коля Сулима е тук.
Фима Корольов — тук.
Коля Садовски — тук.
Коля Наумов… Коля Наумов го няма. Ето му чантата… разтворената тетрадка… а него го няма.
— Юлка! — извика Алиса. — Няма го Наумов!
И тя се хвърли към прозореца.
— О, боже мой! — възкликна Ала Сергеевна. — Селезньова! Какво има още!
Алиса видя как по алеята към вратата бяга Коля Наумов, а от училище излизат пиратите Веселчак У с шлифер с един ръкав и след него Плъс. Пред очите й той от Аля се превръщаше в Наполеон, защото в мундир по-лесно се тичаше, отколкото с пола.
— Юлка! Те го гонят! — викна Алиса. — Отивам!
— Кой? Кой кого гони? — попита Ала. — Няма да издържа!
Алиса отвори прозореца — никой не успя дори да ахне, — скочи на перваза и от там на големия дъб, който растеше в училищния двор. Клоните на дъба не достигаха с два-три метра до училищния прозорец. Летейки, Алиса като маймуна се хвана за дебелия клон, залюля се на него и литна на по-нисък. Оттам скочи на земята и хукна след Коля и пиратите.
Всички деца видяха този опасен номер, защото бяха изтичали до прозорците. И Ала Сергеевна го видя, но не до края: за нейно щастие тя отново припадна. Такова нещо й се беше случвало само веднъж — когато беше на дванадесет години и видя мишка. А сега, ама че работа, за десет минути — два пъти.
Докато Алиса скачаше, момичетата ахаха, а момчетата окуражаваха Алиса с викове, само Мила Руткевич беше спокойна. Щом Алиса се скри от погледите и момичетата започнаха отново да свестяват Ала, Мила каза високо, за да чуят всички:
— Нищо чудно. Това е, защото е ненормална. Разговарях с лекуващия я лекар. Търсят я, за да я върнат в специалната болница.
— Как не те е срам! — закрещя Юлка. — Тя е по-нормална и по-здрава от теб. Аз по-добре знам.
Ала дойде на себе си и обяви:
— Извинете ме, ще отида в здравния пункт. Нервите ми се разклатиха.
Мила Руткевич първа й се притече на помощ, съпроводи я до коридора.
Останалите веднага обкръжиха Юлка. Катя Михайлова каза:
— Грибкова, веднага ни разкажи всичко, което знаеш!
— Нищо не знам — отговори Юлка. Тя държеше своята и Алисината чанта. — Пуснете ме, аз си отивам у нас.
— Никъде няма да те пуснем! — каза Фима Корольов. — И аз знам туй-онуй и ако тя не разкаже, ще го разкажа аз.
— Разказвай, Юля — рече Коля Сулима. — Трябва да помогнем на децата.
Глава XX
Ишутин не се намесва
Алиса изтича на улицата, видя далече пред себе си хипопотамовия гръб на Веселчак У и роклята на Ала Сергеевна и се втурна след тях. Тя разбираше, че не трябва да изостава много, защото като нищо ще ги загуби.
Лошо познаваше улиците и уличките, докато другите бяха къде по-опитни. Коля Наумов живееше в този квартал още от дете, а пиратите, които бяха прекарали последната седмица в търсене на Алиса и Коля, успяха да опознаят добре близките улички и дворове. И дори с нещо бяха станали по-образовани от Наумов.