Приключение в бъдещето
- Автор: Булычев Кир
- Серия: Алиса от xxi век #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Детелина Канчева-Георгиева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Приключение в бъдещето». Краткое содержание книги:
— Не знам — отговори Алиса. — Всичко ли ми е наред? Обувките ми правилно ли са обути?
— Всичко ти е наред.
— И на тебе също. Руткевич е наплашена от нещо.
Мила побърза към мястото си, без да поглежда някого и без да чува как децата, обкръжили Алиса, шумно си припомняха вчерашния ден. Боря Месерер й подари нов портрет: Алиса с шахматна корона. Той не приличаше на оригинала, но всички много се смяха.
— Къде е Фима? — попита Алиса, като се оглеждаше.
Вече би звънецът, Ала Сергеевна щеше да влезе всеки момент, а Фима още го нямаше.
— Ще се побъркам! — изплаши се Юлка. — Ами ако са се докопали до него? Мила, ти не видя ли Фима Корольов?
— Не — отговори Мила, като прелистваше учебника.
Но очите й нищо не виждаха — тя чакаше всеки момент вратата да се отвори и да влязат доктор Иванова и директорът на болницата, от която бе избягала опасната Алиса.
— Алиса — попита Коля Садовски пред целия клас, — имаш ли познат един дебелак?
— Какво? Къде го видя?
Мила Руткевич чу и примря: нима този Садовски ги е подслушал?
— Къде го видя? — повтори Алиса.
— Разкарах го — каза Коля, — обърках го, както Иван Сусанин поляците в гората.
Вратата на класната стая бавно се разтвори.
„Те са! — помисли си Мила. — Сега ще започне.“
Но това бе чисто и просто Фима Корольов.
— Световен номер! — развика се той, като се хвърли към учителската маса. — За пръв път на екрана!
— Фима, ти си полудял! — викна Катя Михайлова. — Сега ще влезе Ала.
— Няма — отговори Фима. — Тя разговаря с някакъв дебелак в коридора на първия етаж. Имаме на разположение пет минути. Моля за внимание!
Фима отвори чантата си и извади шашардисано коте.
— Внимание! — продължаваше Фима. — Виждате суперкотката Алиса. Тя може да брои до сто!
В този момент влезе Ала Сергеевна.
Учителката се спря до дъската, без да набелязва Фима, който ловеше избягалото пот масата коте.
— Това шести „Б“ клас ли е? — попита Ала Сергеевна, като че ли не идваше тук почти всеки ден.
Но в този въпрос нямаше нищо учудващо.
Щом Мила Руткевич доведе пиратите в училището, те забързаха към учителската стая и застанаха зад ъгъла, като наблюдаваха учителите. Когато Ала излезе от учителската с дневник в ръка, на който с едри букви пишеше „6-ти «Б» клас“, Веселчак У веднага се изправи пред нея:
— Една минута, уважаема учителко. Имам да ви казвам две думи от изключителна важност.
А Плъс, превърнал се в Ала, побърза за третия етаж. И за да не се изложи, първото нещо беше да попита:
— Това шести „Б“ клас ли е?
Истинската Ала никога не би задала такъв въпрос. Тя би казала: „Корольов, веднага прекрати това безобразие!“ И затова класът бе направо изумен от такъв странен въпрос. Алиса веднага разбра, че нещо не е в ред, наведе се и си скри лицето. А Коля Садовски, който умееше да се шегува не навреме, високо каза:
— Не, това е втори „А“ клас.
Изведнъж за общо учудване Ала Сергеевна отвърна:
— Не може да бъде! Пак лъжеш, момче!
Ала Сергеевна така да каже на Садовски? Това беше немислимо!
Учителката оглеждаше класа, направо впиваше очи в децата. Видя Мила Руткевич и я попита:
— Къде е Алиса?
— Ето я там, под чина — отговори Мила послушно.
— Аха! — възкликна Ала Сергеевна. — Значи и той е тук!
Ала Сергеевна се затича към чина, под който се бе скрила Алиса, и едновременно с това продължаваше да впива очи по лицата.
— Къде е Коля? — попита тя Мила.
Мила от ужас зажумя. Не, не може да бъде! Ала говореше с чужд глас, с гласа на доктор Иванова.
— Аха! — закрещя Ала. — Ето къде си!
Но в този момент зад вратата се чу ужасен шум.
Тя широко се отвори и всички видяха как към класната стая напира друга Ала Сергеевна, а един много дебел човек с нахлупена на ухото шапка и дълъг черен шлифер я дърпа обратно в коридора. А физкултурникът Едуард Петрович беше обгърнал този човек. Всичко това приличаше на илюстрация към приказката за дядото и ряпата.
— Пуснете ме! — бранеше се Ала Сергеевна. — Това е хулиганство!
— Трябва още нещо да ви кажа! — крещете дебелакът. — Вие сте ме забравили! Аз съм вашето отдавна изчезнало братче! Вие сте ме люлели на ръце!
Едуард Петрович, почервенял от напъване, повдигна дебелия от пода — ненапразно по-рано се беше занимавал с борба свободен стил.
С огромни усилия Едуард изви назад една от ръцете на дебелака и изпълни рядка по своята красота хватка от борбата. Дебелият пусна Ала Сергеевна, излетя във въздуха и се пльосна по нос на пода.
— Ура! — развикаха се двадесет и шестте зрители от шести „Б“. — Ура за Едуард Петрович! Абсолютна победа!