Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
— Тогава най-добре да огледаме тялото.
Кобън влезе в клиниката и Нейт го последва, борейки се с гнева си.
В чакалнята имаше само един човек. Бинг изглеждаше засрамен и раздразнен, че са го заварили да седи на един от пластмасовите столове.
— Бинг. — Нейт кимна за поздрав и получи в отговор сумтене, преди мъжът да разтвори стар брой на „Аляска“ пред лицето си.
— Докторът има пациент — уведоми ги Джоана, след като огледа хубавичко Кобън. — Сал Къшоу си порязала ръката с ножовка и сега я шие. После ще й сложи инжекция против тетанус.
— Трябват ни ключовете от моргата — каза Нейт и очите й зашариха между него и Кобън.
— Докторът каза, че никой не може да влиза там, освен вас.
— Това е сержант Кобън от щатската полиция. Ще донесеш ли ключовете?
— Разбира се.
Сестрата излезе точно когато Бинг промърмори:
— Не са ни притрябвали щурмоваци в Лунаси. Можем да се грижим за себе си.
Нейт само поклати глава, когато Кобън хвърли поглед през рамо.
— Не се притеснявай — прошепна той.
— Болен ли си, Бинг? — Нейт се облегна на гишето. — Или просто си убиваш времето тук?
— Това си е моя работа. Ако някой реши да си пръсне черепа, това също си е негова работа. Ченгетата никога не ни оставят на мира.
— За това си прав. Ние сме досадници със значки. Кога за последен път говори с Макс?
— Никога не сме имали какво да си кажем с този мухльо.
— Чух, че ти вдигнал скандал, задето си затрупал входната му алея. Затова си я изринал и си изхвърлил снега върху колата му.
Между брадата и мустаците на Бинг изгря усмивка.
— Може би. Но едва ли си е пръснал черепа заради това.
— Ти си гадняр, човече.
— Дяволски си прав.
— Шерифе? — Джоана се върна на гишето и му подаде ключовете. — Онзи, на който има жълт етикет. Докторът каза, че ще дойде веднага щом свърши със Сал.
— Ей, след нея съм аз! — Бинг зашумоля със списанието. — На Хоубейкър няма да му стане по-зле.
Джоана сви устни.
— Имай уважение, Бинг.
— Имам хемороиди.
— Кажи на доктора първо да приключи с пациентите си — намеси се Нейт. — Къде е моргата?
— О, извинете. Направо и първата врата вляво.
Те влязоха отзад мълчаливо и Нейт отключи вратата. В стаята имаше стелаж с метални лавици и две метални маси. Нейт включи лампата на тавана и отбеляза, че и двете маси са от онези, които се използват за аутопсия или в погребалните домове.
— Казаха, че използват това помещение за временна морга. В града няма погребален дом, нито гробар. Когато имат нужда, викат някого и той подготвя мъртъвците за погребението.
Нейт отиде до масата, където лежеше Макс — непокрит, както беше наредил, за да не бъде унищожено някое доказателство. Ръцете му бяха увити в найлонови пликове.
— Ноктите на дясната ръка са изгризали дълбоко — посочи шерифът. — На долната устна има рана. Изглежда я е прехапал.
— Не се виждат наранявания, характерни за самоотбрана. Около раната има барутен нагар. Можем ли да потвърдим, че е бил десняк?
— Да, направихме го.
Ръцете му бяха в пликове, за да проверят барутния нагар. Имаше снимки на тялото, на местопрестъплението, дори на външната врата — направени от всеки възможен ъгъл. Показания бяха взети от свидетелите, докато случилото се беше още прясно, сградата беше заключена и запечатана с полицейска лента.
Кобън осъзнаваше, че Бърк беше направил всичко необходимо и му беше спестил доста работа.
— Ще го прегледаме, за да видим дали няма да открием някакви следи. Претърси ли джобовете му?
— Портфейл, отворено пакетче с дъвки, дребни пари, кибрит, тефтер, молив. В портфейла имаше шофьорска книжка, кредитни карти, около тридесет долара в брой, семейни снимки. Мобилен телефон, още един кибрит и чифт вълнени ръкавици бяха открити в джобовете на палтото му, окачено в кабинета.
Нейт бръкна в собствените си джобове и продължи да оглежда трупа.
— Претърсих и колата му, която беше паркирана отвън. Регистрирана е на името на жертвата и съпругата му. В жабката имаше карти, наръчник за поддръжка на колата, отворена кутия с патрони за двадесет и втори калибър пистолет, ментови бонбони, няколко химикалки и моливи, както и още един тефтер. И в двата тефтера имаше многобройни записки на ръка — подсещащи бележки, идеи за статии, наблюдения, телефонни номера. Отзад в колата имаше аптечка. Не беше заключена, ключовете бяха на таблото.
— На таблото ли?