Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
Прекоси кухнята, но двата домашни дроида не му обърнаха внимание. Той излезе в широкия коридор, премина покрай прекрасно обзаведените стаи и се насочи към стълбата, водеща към горния етаж.
Хрумна му, че може би не бива да се намесва, после си каза, че никой няма право да измъчва човек, както Брансън измъчваше съпругата си.
Зави надясно, опитвайки се да прецени коя стая се намира над работилницата. Вратата беше открехната, отвътре се разнасяха ридания. Зийк притисна длан до полираното дърво и широко отвори вратата. Клариса беше свита на кълбо на леглото, по голото й тяло вече се появяваха синини.
— Клариса!
Тя вдигна глава; очите й бяха широко отворени, подпухналите й устни трепереха.
— О, Божичко! Не, не влизай! Не искам да ме виждаш в подобно състояние. Върви си!
— Къде е той?
— Не зная. Отиде си. Моля те, върви си. — Тя притисна лице към измачканите чаршафи.
— Но откъде е минал? Току-що се изкачих по стълбището.
— Използвал е страничния вход… Все така прави… Слава богу, че не те е срещнал, защото можеше да…
— Това трябва да престане. — Зийк се приближи до леглото и я зави с чаршафа. — Не бива да му позволяваш да ти причинява такива страдания.
— Не го прави нарочно… има право, нали е мой съпруг… — Клариса тежко въздъхна и сърцето на Зийк сякаш се преобърна. Любовта му беше толкова безнадеждна. — Нямам къде да отида, никой няма да ме приюти. Доналд нямаше да ме малтретира, ако не бях толкова глупава, ако му се подчинявах, ако…
— Престани! — извика младежът и сам се изненада от резкия си тон. Докосна рамото на Клариса, но тя се отдръпна. — Онова, което се случи преди малко, не беше по твоя вина.
Тази жена имаше нужда от психотерапевт, от пречистване. Трябваше й жилище, където да бъде в безопасност и да възвърне самочувствието си, което съпругът й беше погубил.
— Искам да ти помогна — прошепна й. — Ще те отведа оттук. Временно ще живееш при сестра ми, докато решиш какво да правиш. Чувал съм, че има специални програми за оказване на помощ на малтретираните жени. Но преди това трябва да подадеш оплакване в полицията.
— Не! Няма да стъпя в полицията! — Тя се уви с чаршафа и се изправи. Тъмновиолетовите й очи издаваха страха й. — Доналд ще ме убие, ако го направя. Има много познати в полицията и то от големите клечки. Никога няма да подам оплакване.
Беше се разтреперила, затова Зийк побърза да я успокои:
— В момента това не е най-важното. Ще ти помогна да се облечеш и ще те заведа при лечител… на лекар — поправи се той, като си спомни къде се намира. — После ще решим какво да предприемем.
— О, Зийк — прошепна тя и отпусна глава на рамото му. — Няма да предприемем нищо. Нима не разбираш, че съм обречена на доживотен затвор? Доналд многократно ми е заявявал, че никога няма да ми разреши да си отида. Знаеш ли какво ще ми причини, ако се опитам да го напусна? Нямам сили да му окажа отпор.
Младежът я прегърна и започна да я полюшва като дете, после промълви:
— Имам сили и за двама ни.
— Толкова си млад. — Клариса поклати глава. — Прекалено възрастна съм за теб.
— Не е вярно. Чувстваш се безпомощна, защото винаги си била сама. Но никога повече няма да бъдеш! Ще ти помогнем — не само аз, но и цялото ми семейство.
Помилва я и усети разкошната й коса под пръстите си.
— Ще отидем у дома — заговори отново, като се стараеше гласът му да звучи напевно и успокояващо. — Там е тихо, никой няма да те тревожи. Спомняш ли си колко огромна е пустинята? Тишината и спокойствието ще ти помогнат да се излекуваш.
— Когато бях там, се чувствах щастлива. Харесваха ми просторът и небето, обсипано със звезди. Радвах се, че си до мен. Ако вярвах, че двамата с теб имаме шанс…
— Дай ми възможност да ти то докажа. — Той нежно вдигна брадичката й и сърцето му се сви при вида на синините по лицето й. — Обичам те.
Класира се просълзи.
— Не го казвай. Не знаеш какво съм правила.
— Не се срамувай от онова, което си вършила по принуда. Моите чувства нямат значение, важното е, че не можеш да останеш тук.
— Не бива да те въвличам в тази история, Зийк.
— Няма да те изоставя. — Младежът нежно я целуна. — Щом си в безопасност, ще напусна живота ти, ако пожелаеш. Но само когато се убедя, че си на сигурно място.
— На сигурно място — едва чуто прошепна тя. — Вече не вярвам, че ще намеря убежище. Ако имаше някаква възможност… — Отдръпна се и го погледна в очите. — Трябва ми време да обмисля всичко.
— Клариса…
— Искам да съм сигурна, че ще имам достатъчно сили, за да предприема толкова решителна стъпка. Моля те, опитай се да ме разбереш. Позволи ми да си помисля… Само днес… — Стисна ръката му и добави: — Доналд няма да дойде повече при мен, бъди спокоен. Позволи ми да надникна в душата си, за да разбера дали е останало нещо, което да предложа на теб или на когото и да било.