Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ясно. Далас! — Тибъл й направи знак. — Имаш ли представа защо от „Касандра“ са избрали именно теб?
— Само предполагам, сър. Всички сгради, които до този момент са обект на акциите им, принадлежат на съпруга ми Рурк. Навярно съвпадението им се струва забавно. В дневника си Майстора споменава, че за престъпниците това е игра, която им доставя удоволствие. Той говори и за необходимостта от отмъщение. — Ив се изправи и посочи снимката на Моника Роуън. — Тази жена има повод да жадува за мъст, освен това като съпруга на шефа на „Аполон“ отлично е познавала методите на групата.
— С помощничката ти незабавно ще отпътувате за Мейн — отсече Тибъл. — Уитни, какво е заключението ти?
— Според мен екипът за изключително кратко време е събрал огромно количество информация и много веществени доказателства. — Уитни стана и добави: — Мисля, че не се налага намесата на ФБР.
— За щастие лейтенант Далас и хората й ми дадоха достатъчно материал, за да запуша устата на политиците. Тибъл също се изправи. — Далас, продължаваш да ръководиш разследването до второ нареждане. Искам да ме информираш за всичко, което възнамеряваш да предприемеш. Да запазим нашия град, капитан Фийни — добави и излезе.
— Най-сетне! — изпъшка Макнаб, когато и Уитни напусна залата. — Отървахме се от федералните пуяци.
— Но не завинаги. Ако не искаме да ни командват, трябва да се скъсаме от работа. — Ив иронично се усмихна. — Няма да ти остане време за любовни похождения, малкия. Широкообхватният скенер ни е необходим много спешно. Искам да бъдат проверени за експлозиви всички стадиони и спортни зали в Ню Йорк и в Ню Джързи.
— Ще ни бъде необходима цяла седмица, лейтенант, та нали сме една шепа хора, пък и не разполагаме със съвременни уреди.
— Давам ви един ден — отсече тя, после пъхна ръце в джобовете си и след кратко колебание добави: — Обади се на Рурк. Може би ще ти предложи уред, който да задоволи изискванията ти.
— Страхотна идея! — Младежът доволно потри ръце и се усмихна на Ан. — Направо ще откачиш, като видиш играчките на Рурк.
— Фийни, има ли начин да блокираме този компютър? Или пък да ме снабдиш с нова машина със защитен код?
Вечно печалното му лице се проясни и той се усмихна.
— Ще измислим нещо, миличка. Но да не си споменала пред никого, че съм ти помогнал да избегнеш зоркото око на компютърната охрана.
— Гроб съм! Пийбоди, да тръгваме.
— Хей, кога ще се върнете? — провикна се след тях Макнаб.
Ив се обърна и го измери с поглед, а на Пийбоди й идваше да потъне вдън земя.
— Когато свършим работата си, детектив. Мисля, че ти също имаш доста важна задача.
— Да… разбира се… само се питах… — Той се усмихна. — Приятно пътуване.
— Не отиваме на риболов — промърмори Ив, поклати глава и излезе.
— Лейтенант, дали ще се върнем до края на работното време? — плахо попита Пийбоди.
— Слушай, ако си уговорила да се чукаш с някого, трябва да се примириш, че няма а бъде точно днес.
— Не, не ме разбрахте… Само исках да съобщя на Зийк, че заминавам извън града. — Внезапно тя се засрами, че изобщо не беше помислила за брат си.
— Ще останем там колкото е необходимо. Но преди да потеглим на север, трябва да се отбием на едно място.
— Какво ще кажете да пътуваме с някой от джетовете на Рурк? — попита Пийбоди, а щом забеляза гневния поглед на началничката си, побърза да добави: — Предложих го, защото те са много по-бързи от обществените превозни средства, дори от совалките.
— Интересува те само високата им скорост, така ли? — Двете са качиха в асансьора, а Ив натисна бутона за нивото, където се намираше гаражът. — Изобщо не си била съблазнена от мисълта за луксозните седалки, богатия избор на видеофилми или отлично заредения бюфет.
— Древните са казвали, че удобствата подпомагат мисловната дейност.
— Много си изобретателна, няма що! Обикновено действаш по-умело, когато се опитваш да ме хързулнеш. Днес не си във форма.
Пийбоди си спомни за случилото се между нея и Макнаб и промърмори:
— Дори не подозирате колко сте права.
Зийк работеше бавно и прецизно, съсредоточавайки цялото внимание върху парчето дърво и удоволствието, което изпитваше от физическия труд.
Знаеше, че сестра му е прекарала безсънна нощ. Докато лежеше на кушетката в дневната, беше чул как Дий се разхожда напред-назад. Искаше му се да й предложи да медитират заедно или да й приготви от екологично чисти продукти напитка за успокояване на нервите, но нямаше смелост да я погледне в очите.