Възмездие
- Автор: Хофман Джилиан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Възмездие». Краткое содержание книги:
— Около петдесет-шейсет километра в час.
— Така. И какво направи след това?
— Последвах го по моста „Макартър“ в западна посока към града и накрая го спрях.
Мостът „Макартър“, свързващ плажа с града, е дълъг около три километра.
— Полицай Чавес, Бантлинг е бил спрян почти на края на моста, нали? Точно срещу редакцията на „Хералд“?
— Да.
— Това е доста далеч от „Уошингтън“. Имаше ли гонитба с висока скорост?
— Не. Скоростта ми не беше висока.
Разбира се, че не. Това е забранено в полицейското управление на Маями Бийч, освен при преследване на бягащ углавен престъпник, и то с разрешение от сержанта. Естествено, забраната непрекъснато се нарушаваше.
— Тогава с каква скорост го следваше?
— По моста с около деветдесет-сто километра в час.
— Значи твърдиш, че си го следвал с разрешена скорост при включени светлини и сирена, а накрая той сам спрял?
— Да. Но без сирена, само със светлини.
— Тогава ли поиска подкрепление?
— Не.
— А защо не? Следваш нарушителя чак от „Уошингтън“, той вече наближава границата на Маями Бийч, а ти не търсиш помощ?
— Ами не.
Чавес явно беше притеснен. Кръстоса отново крака и се размърда в креслото.
— Как го спря?
— Той сам спря. Отстрани, в аварийната лента.
Започваше да става интересно. Даже много.
— Според теб преследване ли беше, полицай?
— Не. В началото може да не ме е видял в огледалото. Може затова да не е спрял. Зная само, че накрая спря.
— Добре. После какво стана? Какво направи ти?
— Излязох от моята кола и му поисках книжката и талона на неговата. Той ми ги даде. Попитах го закъде бърза и той отговори, че отива на летището, защото трябвало да хване самолет. После му зададох въпроса закъде лети, а той си замълча. Видях, че на задната седалка има сак и го попитах има ли други партакеши в багажника, а той пак си замълча. Аз поисках да огледам багажника, но той отказа. Върнах се при моята кола, за да му напиша глоба за превишената скорост и за счупения стоп на колата му.
— Чакай малко. Нарушителят, когото преследваш с километри — добре, да кажем следваш — ти казва да се разкараш и не ти дава да надникнеш в багажника. Ти приемаш това спокойно и се връщаш при колата си да му напишеш глоба?
— Да.
Абсурд. Никой полицай в Бийч не понася спокойно подобен отказ. Независимо дали има причини да отвори багажника на спряна от него кола за нарушение.
— Добре. И после?
— Като тръгнах към моята кола минах близо до багажника и ми замириса подозрително. На гнило, като от труп или нещо подобно. Отново го попитах може ли да отворя багажника и той пак отказва, защото бързал. Тогава му заявих, че няма да ходи никъде и го задържах. Обадих се на патрула за бързо реагиране. Те пристигнаха веднага заедно с Бочамп от управлението в Бийч и кучето му Буч. Буч се нахвърли като луд на багажника и ние го отворихме. Останалото го знаете. Вътре имаше труп с отворен гръден кош и веднага разбрах, че сме пипнали Купидон. Казах му на тоя Бантлинг да излиза от колата и само след шест минути на моста се струпаха всички.
Си Джей прочете отново заповедта за арест. Спомни си какво й каза Мани още във вторник вечерта, когато й се обадиха да напише заповедта, и разбра, че се изправя пред проблем.
— Кажи ми пак къде точно се намираше, когато видя Бантлинг за първи път?
— На „Уошингтън“ и Шеста.
— На коя от двете улици беше твоята кола?
— На Шеста. Стоях на Шеста, когато той профуча край мен.
— Но той се е движил по „Уошингтън“, а Шеста е еднопосочна, полицай Чавес. Тя води на изток. Ако си наблюдавал движението по „Уошингтън“, колата ти трябва да е била обърната на запад.
Чавес отново се размърда. Очевидно беше притеснен, но моментално отговори.
— Да. Бях спрял на ъгъла на Шеста в обратната посока, когато видях ягуара. Винаги правя така. Много е удобно за хващане на бързаци. Те изобщо не очакват там да има някой.
— И щом го видя да се движи на юг към моста, веднага тръгна след него?
— Да.
— И нито за момент не си го изпускал от поглед?
— Да.
— Добре. Сега, след като и двамата знаем, че лъжеш, защо не ми кажеш какво наистина се случи онази нощ?
39
Шеста улица беше не само еднопосочна, но и преминаването по нея беше ограничено. Дори ако Чавес е бил паркирал полицейската кола обратно на движението, бетонни блокчета правеха невъзможно завиването наляво или на юг по „Уошингтън“. Единствената му възможност е била да тръгне на север по „Уошингтън“ и няколко пресечки по-нататък да направи обратен завой. Абсолютно сигурно бе, че през това време е щял да изпусне от погледа си ягуара, дори да беше истина, че го е видял да преминава с висока скорост покрай него.