Възмездие

Тя му махна, преди той да влезе в асансьора. След това погледна часовника си. Беше почти пладне, трябваше да се прибере вкъщи и да си стегне багажа. Взе асансьора за първия етаж и мина покрай „Пикъл Баръл“. Заради предстоящите празници не беше препълнено, както обикновено, повечето адвокати, прокурори и съдии бяха заминали още след сутрешните заседания.

Си Джей отвори стъклената врата и слезе по бетонните стълби. Задният вход излизаше на 13-а улица и водеше към окръжния затвор. От съображения за сигурност винаги беше блокиран, освен за полицейските коли. Веднага разпозна служебната гранпри.

Доминик седеше зад волана и я чакаше. Когато тя приближи, смъкна стъклото на врата:

— Хей, красавице, искаш ли да те повозя?

— Мама ми е казвала да не се качвам в коли на непознати — отговори тя с усмивка. — Какво правиш тук? Нали трябваше да дойдеш направо вкъщи?

— Да, но реших да те измъкна по-рано от това място. Да пийнем нещо, преди да ни сервират в самолета напитки в консерви.

Тя отвори вратата и седна до него. Той я прегърна леко и я притегли към себе си. Устните им се срещнаха в целувка.

— Добре — рече тя. — Това се казва посрещане. Бих пийнала нещо хладно и тропическо. Нали сме във ваканция. Ти стегна ли си куфара?

— В багажника е. А ти?

— Не, разбира се. Но вероятно ще ми помогнеш.

— Да тръгваме тогава. Хвърляй гадните папки, оставаме само двамата.

— А родителите ми? Забрави ли къде отиваме?

— Горя от нетърпение да се запозная с тях — отговори той съвсем искрено.