Наградата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Уайът Хънт [bg] #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наградата». Краткое содержание книги:
— Не знаем това със сигурност. Само може би, че е казал, че ще го направи.
— Значи ще я питаме и за това. Ако каже да, има мотив. И дори няма да говорим за понеделник вечер, на кое място е спала в колата си до плажа, само на няколко пресечки по-долу, откъдето Нанси Нешек е издъхнала. — Джул шумно изсърба последната глътка от ледения си чай и докато го гълташе, вдигна ръка. — Не твърдя, че имаме готовност за арест, Сара. Но, хайде. Дай малко да я попритиснем, да получим нови показания и да видим, дали ще каже същото, като предния път. Какво губим?
Когато службата свърши, Ал Картър се помота в ъгъла на фоайето на долния етаж на Военния Мемориал, докато Хънт събра в основата на стълбището Търнър, семейство Санчес и Лорейн Хес. Картър чу как Хънт разпита всеки от тях поотделно къде се е намирал в нощта на смъртта на Нешек. Той сякаш остана неприятно изненадан, когато научи, че всички те са били на среща заедно в понеделник вечер, когато Нешек е била убита. Но щом разбра, че и тя е била с тях, отново набра скорост. Значи, кога приключи срещата на „Обществото на възможностите“, попита Хънт. И къде е отишъл всеки от тях след това?
Последният въпрос така разгневи Търнър, че на останалите не им се наложи да отговарят. Май Хънт не разбираше, избухна Търнър, че разговаря с водачите на филантропското общество на Сан Франциско. Никой от сътрудниците на Лен Търнър не можело да е заподозрян в което и да е от тези убийства. Всъщност, Търнър лично бил наел Хънт, а тези хора били допринесли за наградата. Нима фактите не са тези?
Хънт бе принуден да признае, че е така.
После Търнър стана нападателен. Картър и друг път го бе чувал да го прави. Той напомни на Хънт, че всички тези директори си имаха планове къде да ходят и важни неща, които да вършат, и може би е по-добре Хънт да следва уликите, които е установил за времето, за което му бе платено, отколкото да ги тормози по този абсурден начин, благодаря за вниманието.
Хънт изчака всички директори да напуснат сградата, после седна на стъпалата и проведе кратък разговор по мобилния си телефон. След като приключи го затвори и пъхна в калъфчето, окачено на колана му и в този момент Картър застана пред него с кръстосани на гърдите ръце и облегнат на стената.
— Тоя Лен Търнър си е същинска природна стихия, нали?
Хънт стана и кимна с крива усмивка.
— Вие сте Ал Картър, нали?
— Да, сър. Онзи ден разговарях с един от вашите хора в „Сънсет“. Мики?
— Точно така, Мики.
— А дядо му е Джим Пар?
— Той е. Познавате ли Джим?
— Да. Той бе моят предшественик и ме научи на някои от основните шофьорски правила. Не всичко е газ, спирачки и завои, да ви кажа. Съществува и значителен политически елемент.
— Предполагам. Впрочем, Мики спомена, че може би ще се опита отново да се види с вас днес.
Широкото интелигентно лице на Ал Картър леко помръкна.
— Не ми се е обаждал да се уговорим.
— Не. Мисля, че имаше намерение просто да намине и се надяваше да ви срещне.
— А спомена ли за какво иска да разговаряме? Може двамата с вас да го изясним тук, каквото и да е то. Макар че, трябва да ви предупредя, че съм тотално ненаясно с ходовете на господин Комо в онази последна нощ. Оставих го близо до дома му, както вече казах на вашия Мики и на полицията, и върнах лимузината на училищния паркинг към шест и половина. После си се прибрах вкъщи. Мога ли да ви задам един въпрос?
— Разбира се.
— Полицаите иззеха лимузината снощи. Имате ли някаква представа защо?
— Предполагам, че са искали да я претърсят по-основно.
— За какво?
— За каквото намерят. Нали знаете, че според тях, са намерили оръжието на престъплението?
Тук той леко изсумтя.
— Да. Лорейн Хес ми каза. Манивелата.
— Не непременно манивелата на лимузината, но определено една манивела.
— И сигурни ли са?
— В рамките на здравия разум, да. Освен ако няма някакъв начин косъмът на Доминик Комо да се озове на друга манивела, захвърлена в лагуната при Двореца.