Прозрение
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–211–2
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Прозрение». Краткое содержание книги:
Свят на мистицизъм, машинации и убийства. В него могъщите и влиятелните са готови на всичко, за да защитят своето господство. В него бунтът се заражда в най-тъмните улички и мрачни алеи. В него този, който има властта да убива, има и силата да променя света.
Какво ти остава да постигнеш, когато си спечелил всичките си битки и си победил враговете си?
За да получи отговорите на най-важните въпроси, Ецио тръгва по стъпките на Алтаир — Върховния учител асасин. Следвайки неговия път, той попада в Константинопол, сърцето на Османската империя, където нарастващата армия на тамплиерите заплашва да дестабилизира региона. За Ецио е настъпил моментът за решаваща битка…
Те отстъпиха назад и едновременно извадиха ятаганите си.
— Узурпаторът се е завърнал! — пролая вторият капитан.
— Кой би повярвал? След толкова време!
— Какво те води насам?
— Кучето се връща при оглозгания кокал.
— Много сте бъбриви — каза Алтаир.
С пестеливо движение, присъщо на старец, но с бързина, нетипична за възрастта му, той извади скритото си острие, пристъпи напред и замахна — веднъж, дваж — със смъртоносна точност.
Тръгна към портите на вътрешното укрепление, наострил очи и уши. Предпазливостта му беше възнаградена. Видя трети капитан, застанал до стената, и едва успя да се притаи, за да не го забележат. Докато наблюдаваше от сенките, чу тих вик отзад и от мрака изникна млад асасин и се втурна към капитана. Прошепна му нещо и очите на капитана се разшириха от изненада и гняв. Очевидно бяха открили телата на покварените асасини, които Алтаир току-що беше елиминирал. Сега присъствието му несъмнено вече не беше тайна. Той замени бързо тайното острие с пистолета с пружинен механизъм, който беше усъвършенствал благодарение на натрупаните в Изтока познания.
— Изпратете му съобщение! Бързо! — заповяда капитанът на младия си подчинен. После надигна глас: — Асасини от Братството на Абас! Съберете се при мен!
Алтаир преценяваше мълком как да постъпи, когато дружелюбен глас до него прошепна:
— Менторе!
Обърна се и видя Кемал и Терагани. Зад тях имаше половин дузина събратя асасини.
— Не успяхме да им попречим да открият капитаните, които уби — двама от най-жестоките в шайката, които никога не биха се издигнали в чин, ако не беше Абас — обясни Кемал припряно. — Но доведохме подкрепления. И това е само началото.
— Добре дошли — усмихна се Алтаир.
Кемал му се усмихна в отговор. Зад тях малобройният отряд от верни на Кредото асасини вдигнаха качулките си почти едновременно.
— Най-добре да го смълчим — кимна Терагани към развилнелия се трети капитан.
— Позволете на мен — каза Алтаир. — Трябва да се поупражнявам.
И пристъпи напред към мнимия асасински офицер. Край него вече се бяха струпали още няколко изменници.
— Ето го! — изкрещя капитанът. — Убийте го! Убийте всички предатели!
— Помислете, преди да действате! — предупреди ги Алтаир.
— Всяко действие влече последствия.
— Жалък нещастник! Предай се или ще умреш!
— Щях да те пощадя, приятелю — каза Алтаир, когато поддръжниците му излязоха от сенките.
— Не съм ти приятел, старче — отвърна капитанът и се втурна към него, замахвайки бързо с меча си, за да свари неподготвен противника. Алтаир обаче беше готов. Схватката беше кратка и кървава. Накрая капитанът и повечето му сподвижници лежаха мъртви край портата.
— Последвайте ме към крепостната кула — извика Алтаир.
— И не проливайте повече кръв, ако е възможно. Помнете истинското Кредо.
Зад входа на вътрешния двор стоеше още един капитан, облечен в черно и тъмносиво. Асасинската му емблема проблясваше в светлината на факлата. Беше по-възрастен, вероятно на около петдесет.
— Алтаир ибн Ла’Ахад — каза той със суров глас, непознаващ страх. — Две десетилетия отминаха, откакто за последен път те видяхме зад тези стени. Две десетилетия, които, виждам, са били по-милостиви към лицето ти, отколкото към злощастния ни Орден. — След кратко мълчание мъжът добави: — Абас ни разказваше какво ли не… Истории за арогантния Алтаир. За предателя Алтаир. За измамника Алтаир. Но аз не им повярвах. И сега виждам, застанал пред мен, ментора Алтаир. И му се покланям.
Той пристъпи напред и му протегна приятелски ръка. Алтаир я пое крепко — дланта му стисна китката на капитана в римско ръкостискане. Няколко асасински воини, очевидно негови подчинени, се строиха около тях.
— Нуждаем се от мъдростта ти, велики учителю. Повече от всякога. — Той отстъпи назад и се обърна към мъжете си: — Нашият ментор се завърна.
Войниците прибраха мечовете си в ножниците и вдигнаха качулките си. Присъединиха се към групата верни асасини на Алтаир и всички поеха към тъмната кула на Масяф.
56
Ала още щом пристъпиха във вътрешното укрепление, самият Абас се появи зад отряд мними асасини. Запазил някогашните си черти, но също остарял, той беше с помътнели очи и изпити скули — обезумял, изплашен мъж.