Тръпката

Замахна c лакътя си и го уцели право в носа. Чу се пукане на кости и хрущяли, които поддадоха, след което беше свободна. Оттласна се с колена и се изтърколи от леглото. Стъпи здраво и с двата крака на земята и стисна юмруци пред себе си в готовност.

Но мъжът тук не беше Даг. Контраатаката беше вяла, като че ли той не знаеше какво точно иска да постигне. От клекнало положение пробва шамар с опакото на свободната си ръка, която не стискаше изкривения му нос. Вероятно не беше свикнал някой да му се опълчва — поне не и истински…

Тя лесно парира удара и в мига, в който той се опита да слезе от леглото, подкоси краката му. Той се просна право на пода и тя бързо заби коляно в гърба му, същевременно извивайки ръката му в железен ключ.

Главата ѝ продължаваше малко да се върти, но адреналиновият шок беше притъпил опиянението.

— Сега ще направим така — каза тя възможно най-сдържано. — След малко мисля да те пусна да станеш от пода, а после смятам да се облека и да си тръгна. Предложението ми е просто да се престорим, че това никога не се е случило. Всъщност така и не ти казах какво работя — аз съм полицай и ако решиш пак да опиташ да ми скочиш, мога да те уверя, че ще приключиш вечерта в ареста в Нормалм, заподозрян в нападение и опит за изнасилване. Кимни, ако си разбрал какво казах!

Главата му се вдигна и спусна механично.

Струйка кръв се стичаше от носа му върху белия килим, но той не каза и дума.

— Чудесно! Ей сега ще те оставя да се изправиш и да се превържеш…

Тя погледна към екрана, където тримата продължаваха с нови сили.

— Но първо ще ми разкажеш как се е озовал малкият ми брат на твоя телевизор…