Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:

Тами винаги се е старала да бъде подготвена за нещастията, които животът поставя на пътя й, но никога не е допускала, че бъдещето й ще се преплете с това на секси мъж, който е наполовина лъв. Той е огромен и има най-екзотичните златисти очи, които някога е виждала.
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 122
Перейти на страницу:

Отново изми зъбите си и се среса, но не се гримира. Колкото по-бързо се върнеше тук, толкова по-добре. Съзнанието й бе заето все още с мисълта за колегите й. Не искаше да пропусне обажданията им, щом чуеха съобщението й. Когато отвори входната врата, отвън в коридора стоеше Флейм. Тя му се усмихна.

— Онзи адвокат ми позвъни и каза, че има нужда от мен и чантата ми. — Повдигна я, за да му я покаже. — Е, ето ни и двете.

Флейм отвърна на усмивката й.

— Да, той ни се обади. Готова ли си да тръгваме? Кабинетът му не е далеч. Ще поръчам джип и ще те закарам дотам.

— Благодаря ти. — И те се отдалечиха от апартамента.

Докато чакаха асансьора, Флейм нареди по радиостанцията да докарат превозното средство отпред пред хотела. Когато излязоха от фоайето, автомобилът беше пристигнал. Мъжът й помогна да се настани вътре, след което заобиколи колата и седна зад волана. Откара я до мястото, където бяха построени двуетажни офиси. Паркира и отново й помогна да слезе.

Приемната беше празна, навсякъде цареше тишина. Изглежда сградата не се използваше в момента. Флейм се поколеба.

— Не съм много сигурен, къде се намира офиса му. Никога не съм бил тук преди. Досега не са ме назначавали за охрана на някой от човешките служители, работещи в Резервата. Той спомена ли точно къде е?

— Не.

— Хайде тогава да го открием. Мога да попитам и по радиостанцията, но в момента сме в повишена бойна готовност и не искам да занимавам останалите, след като мога да го подуша. — Пое дълбоко няколко пъти въздух през носа си и посочи към коридора вляво. — От тук. Мъж. Човек. Миризмата е прясна. Афтършейвът му смърди и то не в добрия смисъл.

Тя се засмя.

— Болшинството от мъже са невежи и си слагат неща, които вонят.

— Обикновено сме чувствителни към миризмите. Повечето от нашите хора използват продукти с натурален аромат. Човешките същества не го правят.

Тами го следваше през лабиринта от коридори.

— Заради отвлечените жени ли сте в повишена бойна готовност?

— Да. Засилихме входящия контрол и поставихме снайперисти горе на стената, в случай че някой се опита да наруши територията на Резервата. Никога няма да забравим нападението в Хоумленд.

Младата жена бе чувала за това по новините. Враждебно настроена групировка бе атакувала новата родина на Видовете, веднага след като бе отворила врати. Петнадесетина въоръжени мъже бяха разбили предната порта и нахлули вътре с пикапи.

Ударът бе завършил с доста смъртни случаи. За щастие, повечето мъртви бяха членове на групировката. Но имаше и няколко от човешките служители, работили в охраната на Хоумленд, които също бяха загинали, което бе трагично. Беше потресена, че нещо подобно може да се случи. Очевидно Новите видове се страхуваха от повторна атака, и тя не ги обвиняваше.

Откриха Чарли Артцола в един от офисите на втория етаж. Той седеше зад бюрото и ровеше в едно от чекмеджетата. Когато двамата влязоха вътре, адвокатът погледна към тях и им се усмихна.

— Бързо пристигнахте!

— Нали ви казах, че веднага ще я доведа. — Флейм застана до стената, вдясно от вратата.

— Седнете, госпожице Шаста! — Юристът посочи с брадичка към един стол. — Кажете на вашите хора от охраната да влязат, мястото е достатъчно. Има още четири стола, които можете да използвате.

— Само ние двамата сме. Аз съм си добре и прав. — Флейм се отпусна и се облегна на стената.

Адвокатът кимна.

— Търся бележките, които си водих. Много съжалявам за случилото се. Бях нервен и предполагам, че съм записал информацията погрешно. Вероятно съм объркал номера на шофьорската ви книжка. Но ако го въведем правилно, компютърната система ще ви намери и няма да е нужно да пращаме копие по факса. — Той се наведе още повече над бюрото, когато Тами седна много близо пред него. — Аха! Намерих ги. Сигурен съм, че това е само една грешка. Възможно е да съм пропуснал някоя цифра. — Той затвори чекмеджето.

Тами се облегна назад в стола и постави чантичката в скута си. Артцола се изправи. Младата жена едва успя да реагира, преди да забележи, че в ръката си той не държеше хартия, а странно изглеждащо оръжие. Адвокатът го насочи към Флейм и стреля. Тами ахна. Новият вид изсумтя зад нея и се стовари на пода.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)